Мирослав Димитров: „Не съм станал левскар, родих се такъв!“

Председателят на самоковския фенклуб на „Левски” Мирослав Димитров: „Не съм станал левскар, родих се такъв!“

Седмица след като привърженици на столичния гранд „Левски“ откриха тържествено паметна плоча на един от основателите и първи председател на клуба в периода 1914-1919 г. – самоковеца Владимир Григориев, баскетболистите на отбора станаха шампиони на България именно в самоковската зала „Арена Самоков“. В залата бяха стотици фенове от града и цялата страна, там бе и председателят на местния фенклуб Мирослав Димитров. Той бе любезен да отговори на въпросите на „Приятел“ за създаването на клуба на привържениците и неговата дейност.
„Отбелязахме тържествено създаването на фенклуба. Това стана на 15 февруари т. г. Първо се почерпихме в кафене The Place /б. а. преди Червения мост вдясно, погледнато от „Самоково“/, а след това продължихме празненството в ресторанта на общинския хотел „Арена“. Събрахме се около сто души. Имаше и гости от София, включително председателя на Националния клуб на привържениците на „Левски“ Владимир Владимиров“, обясни г-н Димитров.
Веднага след това местните левскари получили като дарение две знамена – 5 на 3 метра големи, от софиянеца Николай Иванов. По случай 100-годишнината на клуба получили и разрешение от собствениците на новата офис сграда в центъра на Самоков да опънат син транспарант под надслов „ВековенЪ“.
Естествено, питам дали група „сини“ поддръжници са посетили двубоя с „Лацио“ на националния стадион „Васил Левски“ в София на 23 май, който беляза вековния юбилей на тима.
„От Самоков тръгнахме с 50-местен автобус и много леки коли. Емоцията на стадиона бе невероятна, изключителна! Не мога да опиша с думи това, което преживях! Цялата церемония около мача бе върховна, в България подобно нещо не се е случвало. Нещо повече, сигурен съм, че по Европа и света рядко се срещат такива явления“, категоричен е М. Димитров.
Той уточнява, че още преди да се основе фенклубът, самоковци са посещавали групово мачове на „Левски“ в София и при техните гостувания в страната. Миро признава все пак, че в началото е трудно – трябва сериозна организация, необходими са редовни срещи и събрания. Прави извода, че, ако нещата в отбора потръгнат, то и феновете ще са по-задружни и най-важното – ще се множат. „Ако тимът ни побеждава, е нормално да се запалят и повече млади фенове“, заключава председателят на местния фенклуб.
Той обеща и много инициативи в бъдеще на самоковските левскари.

– Как стана левскар?
– Родил съм се левскар, не съм станал такъв – цялата ми рода подкрепя „Левски“! Дори познанството между родителите ми е свързано с футболния клуб. Преди време, когато са работели във фабриката за детски играчки „Любчо Баръмов“, се засекли пред календар на „Левски“. Майка ми знаела всичките футболисти, с което очаровала татко… Сега предимно гледат мачовете по телевизията. И двамата изживяха много тежко изминалия лош сезон.
Татко често ми припомня, че съм се учел да чета не от буквари, а от вестник „Левски“…
– Спомняш ли си първия двубой на „сините“, на който си присъствал?
– Да, разбира се – това бе мач от шампионата с „Литекс“ през 1999 г. на стадион „Георги Аспарухов“ в София. Тогава бях на 11 години. За съжаление, срещата завърши 0:0 и изпуснахме титлата. У мен обаче остана и удоволствието от сбъднатата мечта – да гледам на живо моите любимци. Една седмица след мача не спях от вълнение…
– Кой бе най-щастливият ти момент като фен на „Левски”?
– Достигането на отбора до четвъртфиналите за Купата на УЕФА /б. а. турнирът сега е преименуван на „Лига Европа”/ през сезон 2005-2006 година. Спомням си, че тогава победихме италианския „Удинезе” на осминафиналите след 0:0 в Италия и 2:1 в София, след като изоставахме с 0:1 на полувремето. Изключителен успех бе и влизането след това в групите на Шампионската лига – най-силният турнир в европейския клубен футбол.
Разбира се, всяка победа над ЦСКА също е много сладка.
– Изминалият сезон обаче бе доста тежък за клуба и „сините” не успяха да спечелят нито един от четирите си шампионатни двубоя срещу „червените”…
– Изпратихме много тежка година, трудно ми беше и на мен като заклет фен на тима. /Тук приятелката му Христина Керефеина се намесва и уточнява, че след загуба във „вечното дерби” през сезон 2012/2013 г. „Миро не ми говори три дни…”/.
Аз обаче смятам, че именно в тези трудни времена се видя какво значи „Левски” за хората. Въпреки слабия сезон – не си спомням кога за последно „Левски” не е играл в Европа, въпреки четирите загуби от ЦСКА и скъпите билети за мача с „Лацио” – хората изпълниха стадиона и създадоха феноменална атмосфера.
– Една от легендите на клуба Георги Иванов-Гонзо бе назначен за спортен директор…
– Одобрявам неговото назначение, но не знам какво зависи от него. В момента ситуацията е доста тежка. Трябва да минат поне 2-3 години и тогава да се оцени работата му. А работа за вършене има в изобилие след допуснатите куп грешки напоследък…
– Какво мислиш за настоящите футболисти в тима?
– Харесвам всички футболисти от нашата школа, но никой друг в момента. Трябва да се налагат повече юноши, да им се даде шанс за изява. Тимът разполага с много силно поколение млади играчи – Владислав Мисяк, братята Радослав и Борислав Цоневи, Стивън Петков, Мики Орачев, съвсем голобрадия Станислав Иванов, който отбеляза победното попадение срещу „Лацио” за 3:2… Те са бъдещето на клуба.
Сигурен съм, че Гонзо ще им даде поле за изява. Той вече направи първата важна стъпка към това – изгони 4-5 скъпоплатени чужденци, които не знаят какво значи да носиш фланелката на „Левски”.
Именно Георги Иванов и Димитър Иванков са ми любимите футболисти от тима от близкото минало.
– Как виждаш бъдещето пред „сините”?
– Много важно е предстоящото лято – каква селекция ще направим, дали подготовката ще бъде на ниво… Във финансов аспект отстъпваме на „Ботев” /Пд/, „Лудогорец” и „Литекс”, затова ще е трудно да се преборим за титла още през следващия сезон. Най-важното според мен сега е да се положат основите на бъдещи успехи. Трябва да има основа, върху която да се стъпи, а не да станем шампиони и следващата година да започнем от нулата. Нужно е да се работи последователно.