Шишмановци отбелязаха 60 години от раздялата с родното си място

На традиционния Шишмановски събор бе отбелязана и 60-годишнината от завиряването на яз. „Искър”, с което през далечната вече 1954 г. остават под водата селата Шишманово, Калково и Горни Пасарел.
Съборът по традиция се състоя край Шишмановския манастир в последната неделя на миналия месец – 31 август. На поляните край църквата „Успение на св. Богородица” се събраха хиляди хора – шишмановци, техни наследници и гости от Самоков, Ихтиман, селата от региона, София, а и от по-далечни места. Стотици леки коли заеха оформения паркинг и части от околните пътища. Пристигнаха дори и колоездачи.
Живописната голяма поляна и красивият букак наоколо бяха огласени от песните на Шишмановската група с ръководител Иванка Слатинска и музикален съпровод Станислав Крумов при самоковското читалище „Младост”. Разиграха се сърцата и краката на присъстващите и от темпераментните танци на младежкия състав „Черньовче” с ръководител Цветанка Генчева от ихтиманското село Черньово.

Много хора си измиха очите със светена вода от близкото аязмо, обновено през есента на 2012 г. В съседство се поддържа и параклис. Според преданието ако преди изгрев слънце се запали свещичка в храма и се измоли желание, а после се отпие от изворната вода, желанието се сбъдва…
Многобройна опашка се изви край манастирската магерница за вкусния курбан, приготвен от седем овце и значителни количества чушки, домати и други зеленчуци и подправки.
Сутринта литургия в храма отслужи свещ. Петър Пенев. Самата манастирска църква е осветена през 1927 г. На това място някога е имало манастир, унищожен от турските поробители. През последните години църковното настоятелство с председател свещ. Михаил Колев полага големи грижи за нейното поддържане, реставриране и доизписване. Изградени са и солидни врати на храма, монтирана е апаратура за озвучаване. Специално за събора тревата наоколо е окосена, районът е почистен.
„Църквата е отворена всяка събота и неделя. На храмовия празник преди две седмици също имаше курбан”, поясниха от църковното настоятелство.
Самите настоятели участват със средства и доброволен труд. Голяма е заслугата и на спонсора Георги Перев, който живее в София, но е роден преди години в Шишманово.

Тук, край храма, са пренесени костите и е издигнат паметник на капитан Василий Краснокутски, загинал при боевете в района на 26 декември 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война. В съседство е и паметникът на десетките шишмановци, дали живота си за независимостта и обединението на България през Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.
Поддържа се и чешмата, издигната през 80-те години на миналия век в памет на руските освободители.
До краен предел бяха изпълнени по време на събора съградените наоколо многобройни навеси с маси и пейки. Цвърчаха скари, доста сергии предлагаха изкушения за мало и голямо. Различни по големина, форма и цвят палатки и шатри, както и майсторски изработени творения върху дърво и нови стълби с парапети придаваха допълнителна пъстрота и колорит на тази приказна местност.
Манастирът се намира близо до Ново село. От поляната край него се открива изглед и към самия язовир, под чиито води са останали преди шест десетилетия къщите на 3-хилядното село.
Сред посетителите на събора имаше и пеленачета по на няколко месеца, и 90-годишни старци. Цели фамилии се гощаваха и се радваха на възможността да разменят в приятна свойска атмосфера блага приказка и мили спомени.
„Аз съм роден през 1953 година, а на следващата година Шишманово е изселено. Наистина, не си спомням това време, но все пак съм един от последните шишмановци, родени в самото село”, сподели за „Приятел” членът на църковното настоятелство Георги Чолаков.
Шишманово заедно с Ярлово в средата на миналия век са били най-големите села в тогавашната Самоковска околия. Шишманово е имало към 3000 жители, полето му е било житницата на Самоковско, а местните хора са се славели като много добри стопани…
В слънчевия ден веселието продължи до късно под звуците на оркестъра с песни и хора. Най-отгоре на сцената пък през цялото време гордо се вееше родният трибагреник.

Тодор Попов