
Отдавна се канех да пиша по този въпрос, но все отлагах, като се надявах, че нещата ще се оправят, но уви. Сега пиша не само от мое име, а и по молба на шофьорите, обслужващи курсовете Самоков – София, и на други граждани, които пътуват до столицата.
Вече 25 години самата аз пътувам в тази посока и обратно денем и нощем, за да превозвам пресата, а и във връзка с различни изяви. Ставала съм свидетел на катастрофи, на други произшествия, а и самата аз съм била потърпевша, за щастие, малко. Но ако проследим през всичките тези години колко хора са преживели едно или друго, колко са жертвите, да не говорим за смачканите возила, ще се получи огромен списък.
Дупките – малки или огромни, попълвани от време на време, падналите дървета, търкалящите се камъни, че и цели скали, дъждовете, снегът, ледът и какво ли не още тормозят и застрашават пътуващите. Да не говорим за огромните ТИР-ове, които правят пътуването отчайващо. Ако разкажа за всичките произшествия през годините, няма да ми стигне място.
Аз не съм шофьор, но съчувствам на всички тези мъже и жени, които потеглят на път и не знаят на кой завой от шосето ги очаква неприятна изненада.
Ще подкрепя написаното с няколко думи за последното произшествие, което се случи преди седмица с колата, с която превозваме вестниците. Паднало дърво малко след Пасарел отхвърли идващата от Самоков кола върху нашата. За щастие – малкият дявол – нямаше фатални последици, но колите много пострадаха, а и шофьорът на другия автомобил беше до сряда в болница. Късмет за нас, но какво ги чака другите коли!?…
Мокрият и тежък сняг от края на октомври си отиде, но остави след себе си картина, нарисувана като че ли от Дявола. Хиляди дървета – счупени, паднали като убити войници, други – готови да паднат всеки момент. Те ще повлекат след себе си и земя, и камъни. Дано само не паднат върху някое превозно средство.
Какво да се направи? Според мен, а и други така смятат: съвместно служители от Пътното, от Горското стопанство и Общината да направят обход на пътя и след това да се изчистят опасните дървета.
Или трябва да стане нещастие и чак тогава да се направи нещо…
Сега всички трябва да имаме очи и на гърба и бързи реакции, за да се предпазим от лошото. То да не се случва, но за да не стане, това зависи и от нас, от отговорните служби. Докато се вземат мерки, само дано не стане някоя беля…
Димитрина Божилова

+ There are no comments
Add yours