Илиана Дончева: „Най-хубавите ми часове са тези, в които рисувам“

Илиана Дончева, носителка на наградата „Захарий Зограф”: „Най-хубавите ми часове са тези, в които рисувам“

– Г-жо Дончева, какво означава за вас тази награда?
– Мисля, че най-голямото признание за всеки художник е да има награда на името на Захарий Зограф.
– Това е явно оценка на вашия труд и вашето творчество през годините…
– Радвам се, че получавам тази награда, особено след моята юбилейна изложба в София в галерията на Райко Алексиев, която бе голям празник за мен. На нея събрах картини от почти всички етапи на моето творчество и се видях отстрани. Много съм щастлива, че направих тази изложба, а сега съм още по-щастлива, че ми дадоха тази награда.
– Направихте ли си равносметка на творчеството?
– Да, цял живот само това съм правила – рисувала съм. За нищо обаче не съжалявам. И сега най-хубавите ми часове са тези, в които рисувам и правя моите картини.
– Кога рисувате – имате ли определено време или просто музата идва и ви отнема от действителния, материалния свят?
– Понякога не чакам музата, просто сядам и рисувам. Когато един художник започне да рисува, картината тръгва. Ако само чакаш музата, малко трудно ще се получи.
– Освен със Захарий Зограф и Самоковската зографска школа, с какво друго свързвате нашия град и района?
– Да си призная честно, само веднъж съм идвала в Самоков, и то много отдавна. Естествено, свързвам Самоков с иконостасите, с образците на Самоковската художествена школа, които са поразителни. За съжаление, нямам впечатления от съвременния Самоков.
– Работила сте в областта на декоративно-монументалните изкуства. Сегашните Ви творби са темперна живопис. Как се насочихте в тези специфични сфери?
– Аз съм работила предимно сухо фреско и понеже то се прави с темпери, логично беше да пренеса тази техника в картините. И след това, с годините, доразвих моята техника.
– Свързани ли са вашите етапи в творчеството с различни житейски случки?
– Не бих казала. Но все пак различните периоди от живота и нещата, които са ми се случвали, естествено, са оставили белег и върху картините ми, това е нормално.
– Вие имате вече богат професионален опит. Кое е най-важното за един художник?
– Да изживееш живота си със своите картини – да успееш цял живот да правиш това, което обичаш, понякога е много трудно. Понякога е много трудно да живееш само с картините си в буквалния живот. Но е хубаво, ако устоиш и правиш само това. И трябва да го правиш с много любов. Моите картини са моят затворен, изолиран свят. За съжаление, не винаги се получава това и трябва да се разкъсваш между задълженията и изкуството. Слава Богу, животът ми мина с моите картини, не съм се отказала.
– Имат ли възможност съвременните художници да се издържат само от това?
-За мен, ако си художник, това не е нито хоби, нито бизнес. Истинският художник просто не може да живее, ако не прави това, което може – да рисува. Така е смисълът на неговия живот.
– Какво би трябвало да се направи според вас, за да бъде изкуството разбираемо от повече хора?
– И самият зрител трябва да го обича! При това голямо разнообразие на жанрове зрителят трябва да избере за себе си кое ще му хареса. Художникът не може да прави компромиси – той прави това, което може, чувства и иска. Но зрителят, за да го разбере, също трябва да търси изкуството. На всяка крачка…