Набори от Радуил направиха водопровод и чешма край параклис

Защо наричат самоковското село Радуил Малката Света гора? Сигурно много читатели няма да повярват, но в това невероятно красиво село и около него са построени 11 параклиса, 2 църкви, а на един от околните хълмове е кацнал и малък манастир.
Всички тези светини са построени от радуилци с парични дарения и с труд.
Последен в „списъка” по хронология е параклисът „Свети Димитър”. Той е издигнал бялата си снага в м. Циганската скала, над Циганската махала. Парадоксално е иначе името на махалата – в Радуил няма цигани; но може би някога, в „турско време” да е имало…
Преди години идеята за построяването на този параклис идва от Никола Аджията и Йордан Котарски. След посещението на голямата черква „Свети Димитър” в Гърция /Солун/ те решават да направят ако не черква, поне параклис с това име. И веднага започват да събират средства. Само за една година с помощта на населението красивият параклис става реалност.
През 2008 г. на полянката се събират много хора, за да почетат финала на благочестиво дело на миряните. Като бяла птица, кацнала до големия железен кръст на скалата, малкият храм посреща богомолците и радва окото с чудесно изографисаните икони на св. Димитър, св. Богородица, св. Михаил, арх. Гавриил, св. Мина, св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат…
Новото тук е, че отскоро посетителите могат да разквасят устни и да се разхладят със студените струи на чешмата – дело на радуилци от набор 1951 г.
Идеята е на Йорданка Щерева. И тя не се спира, докато не реализира мечтата си. На среща 60-годишните радуилци подкрепят Данчето. Подкрепя ги и първата им учителка Райна Василева.
Теренът е много труден, защото е стръмно, а водата трябва да се вземе от реката. Започва усилена работа. Първата копка с багера прави Любчо Чомполов. Той изкопава най-трудния участък. После 50-те метра нагоре наборите изкопават на ръка. Всички помагат, но най-усърдни са Христина Пашкова и семейството й, Георги Гьошев, Иван Йорданов, Иван Муслийски и др.
За кратко време изкопът е готов, тръбата е положена и свежата водна струя руква. Местният майстор Велян увековечава стореното с паметна плоча. Жените засаждат цветя, мъжете надонасят маси и пейки, защото на всеки 26-и октомври – празника на св. Димитър, тук всички се събират на курбан, вкусно приготвен от майсторката баба Стефана.
Инициаторката – Данчето, е доволна от стореното. Тя е от хората, които намислят ли нещо – правят го. Възпитаничка е на самоковския техникум, била е учителка по математика, директор на училището в селото, а и сега активно участва в обществения и културния живот на Радуил. На всеки традиционен празник на фасула в селото през септември тя е един от майсторите на вкусните и красиви ястия от боб, представяни на традиционната кулинарна изложба. Сега е една от многото баби, щастлива с двамата си внука – момче и момиче, които й гостуват през лятото и много й помагат във всяка работа, макар че са още малки.
…На слизане от параклиса ще видите още една чешма, отскоро изградена от хората от махалата. Нарекли я Виднята, защото тук, на това място, преди векове са били разположени видни и мадани за производство на желязо. Сега в главата на археолога Веселин Хаджиангелов, директор на самоковския Исторически музей, зрее мисълта тук да се направи музей на открито на видня и мадан. Преди много години Георги Божилов-Гебо и майстор Велян се уговаряха да направят подобно нещо. Даже Велян изработи голям макет на мадан. Но трябваха пари – вечният препъни камък за осъществяването на много идеи. Дано Веселин сега да успее и да се сбъдне в близките години още една мечта на радуилци.

Димитрина Божилова