По делата ще ги познаете – по повод отвореното писмо до свещеника в радуилския храм „Рождество Богородично“

По повод отвореното писмо на Венета Мишкова от 9 октомври до свещеника в храм „Рождество Богородично” в Радуил

Г-жо Мишкова, никой не ви е видял на празника на манастира „Покров Богородичен” в Радуил на 1 октомври 2015 г., но вие като очевидец описвате поведението на нашия свещеник спрямо някои гости на празника, които „случайно” бяха и м. г. на този празник. Тогава имаше парламентарни избори, а т. г. – местни. В Радуил има две църкви, манастир и 11 параклиса – интересно как не сме засичали тези гости на нито един друг празник.
Миналата година бяхте на кръщавката на бебето на ваши близки, които избраха да го кръщават в Радуил, макар че е родено в Германия и живее там с родителите си. През 2014 г. са кръстени в нашата църква 14 деца, а през 2015 г. досега – 12 при положение, че в Радуил се раждат по 2-3 деца годишно. Кръщаваните деца са от София, Пазарджик, от Берлин, Кьолн, Атина, от Испания. Родителите имат връзка с Радуил и са избрали да кръстят децата си тук. Нашият отец кръщава както деца, така и хора на по-голяма възраст, които нямат връзка с Радуил. Тази година са кръстени и две деца на 13 и 14 години от Елин Пелин и то без такси.
Ако не сте предубедена, ще признаете, че кръщавката става в прекрасна сграда, сред красива обстановка и дърворезби, струващи хиляди левове.
Тази сграда е построена в първите години от служенето на нашия отец в Радуил, под неговото ръководство и с дейното участие на покойния вече Петър Тодоров, с помощта на много радуилци – „сини”, „червени” и от други цветове.
През последните 25 години са построени манастирът „Покров Богородичен”, параклисите „Св. Георги” и „Св. Димитър” с даренията и труда на много хора, които независимо на коя партия са членове, са водени от вярата в Бога. Параклисът „Св. Мина” е построен основно със средства на покойния вече радуилец Иван Захариев, а „Св. Петка” е изграден от братята Сашо и Георги Котарски.
Да запази вярата в Бога е била най-важната цел на отец Стефан Джаов. Той по чудо се е спасил, не го е застигнала съдбата на 122-та избити свещеници след 9 септември 1944 г. без съд и присъда.
Това е била и основната цел на отец Лазар Кръстев, който над 4 десетилетия служи в храм „Рождество Богородично”. Успял е да съхрани вярата в Бога, която е спасила България и по време на турското робство. Подлаган е на много унижения и, както пишете вие, служил със смирение, защото ако не си е налагал това, със сигурност е щял да бъде изпратен на „почивка” в лагерите „Белене”, „Куциян” или някой друг, а можело е да го сполети и съдбата на избитите свещеници. Той е трябвало да бъде и бригадир, да чука камъни и да върши и друга тежка физическа работа.
Тези двама свещеници са изградили основата, върху която продължава да гради и сегашният наш свещеник. За това му съдействат повечето радуилци, хора с различни политически убеждения.
Когато бяхте на кръщавката, ако сте се отбила вляво от входа на църквата, в задния двор щяхте да видите последната придобивка за енориашите – сграда на два етажа, която скоро ще бъде завършена. Там всеки, който е бил на служба в храма, ще може да се отбие на чаша чай или кафе, да поговори с други хора за това, което го вълнува. Няма как да знаете колко ходене по институции, колко нерви струваше на нашия свещеник да отвоюва отново мястото, върху което е построена сградата /независимо че имаше нотариален акт/. Не ви ли харесаха обновеният двор, новата ограда?
Ако нашият свещеник разединяваше енориашите, нямаше в църквите и параклисите в Радуил да се продават свещи в количество, по-голямо от свещите, продавани във всички самоковски села, взети заедно, и дори повече, отколкото в цялата Плевенска област.
На ежегодния Боб фест, а и на църковните празници идват доста гости на Радуил, на много от които им прави впечатление, че вдясно от прозорчето, пред което се продават свещите, има две таблици. На едната от тях са отчетени приходите по „пера” за всеки месец, а на другата – разходите. Този отчет се прави пред енориашите всяка година, а и без отчет се вижда, че парите, които дарява всеки според възможностите си, са без цвят и се изразходват отговорно. Проверителната комисия следи стриктно за харченето на всяка стотинка.
Направен е основен ремонт на покрива на храма, изградено е парно отопление, кубето е боядисано, поставени са нови прозорци. Елена Христова, макар и вече на възраст, се грижи с любов и всеотдайност за манастира „Покров Богородичен”. В облагородяването на пространствата около параклисите се включват бизнесмените Сашо Котарски, Венци Михалков, Никола Угринов, Иво Йосифов, Петър Даскалов.
Не споменавате никъде името на нашия отец може би защото той би могъл да ви потърси отговорност за нанесени морални щети. Той се казва протоиерей Николай Иванов Аршинков и служи с любов и вяра в Бога в храм „Рождество Богородично” вече 21 години.
Протоиерей Николай Аршинков не участва в написаното по-горе, но той направи предложение на членовете на църковното настоятелство двете най-дълги улици в Радуил – „Георги Димитров” и „Пионерска”, да се преименуват на „Ставрофорен свещеноиконом Лазар Кръстев” и отец „Стефан Джаов”, като се подготвят документите и се внесе предложението в Общинския съвет в Самоков.

Под горното писмо са се подписали членовете на църковното настоятелство: Георги Андреев, Никола Караиванов, Райна Василева, Добрина Коцева и участниците в проверителна комисия: Йорданка Щерева, председател /бивш член на БКП и бивш партиен секретар/ и членовете Добрина Данчулова и Зоя Станкова.
Б. Р. Писмото публикуваме с известни съкращения.