Кога цъфти асфалтът?

Вместо фейлетон

Известно е, че овошките цъфтят напролет. Кои по-рано, кои по-късно, но до края на пролетта всички прецъфтяват.
Повечето от цветята също показват чудните си багри не само през този сезон, но и през лятото, та чак до късна есен. Да не споменаваме за оранжерийните, за които сезони няма.
Почти така стои въпросът и с асфалта. И той може да цъфти по всяко време на годината и особено много напролет, когато живителната влага потече по снагата му, подобно на дърветата и цветята. Тоест, когато направата му е такава, че водата спокойно да минава в пукнатините, да замръзва зиме, да го разтяга отвътре и той да се разшупва като водна лилия.
Цъфтежът може и да се стимулира. Това става, когато се извършва присаждане, нещо като облагородяване върху него. Някъде му казват кърпеж. Процесът е много сполучлив, ако след почистване на дупката от прах и кал и заливането й с битум, се остави да пренощува, още по-добре ако се случи в предпочивни дни, да остане така две денонощия, да се напласти отгоре нов слой от прах и кал, които ще служат по-нататък като изолация между старото и новото. И тогава да пристигнат работниците да си довършат започнатата отпреди ден-два операция. Това е най-сигурният и най-краткият начин асфалтът да цъфне както преди.
Могат да се посочат и други мероприятия в тази насока, но и тези две са достатъчни, за да се види, че това истинско чудо в пътното строителство – асфалтът – може да цъфти по всяко време на годината.
Вторият въпрос е: щом като цъфти асфалтът, има ли медоносен сезон?
Има, разбира се. Приликата с овошките и цветята е огромна. Там, където асфалтовата настилка е цъфнала достатъчно добре, там и желязото не може да устои на природните закони. Чупят се ресори, пружини, не знам какви си болтове на колите и прочие, а „пчеличките” това и чакат. Автомонтьорите – знайни и незнайни – пълнят хоботчетата си с… асфалтов мед.

Георги Маков