Чакъровите празници – истинско народно тържество

Щастлив бях да присъствам в събота, на 22 юли, на поредните празници, посветени на легендата Чакър войвода. Може би аз бях най-възрастният край Карагьол. За съжаление, с изключение на Катя Дамянова, не можах да видя други от ветераните от града и района, които на времето градяха духовно и материално нашата родина и поставиха началото на Чакъровите празници. /Срам ме е сега да слушам хора от различни партии и институции с високо образование и титли да казват за България – „тая държава”…/
Гледах ставащото на празника и го сравнявах с онова, което ние по селата правехме и организирахме навремето, подготвяйки се на това истинско тържество да покажем особеностите на нашия роден Самоковски край. Гледах сега със сълзи в очите от носталгия по миналото и с голяма радост и удовлетворение това, което ни поднесоха организаторите и изпълнителите на този неповторим празник. Не може човек да не се развълнува от възстановките на хайдушките битки. А и колко разбираемо обясняваше всичко Христо Ярловски! Личеше колко дълбоко е вникнал в тези събития…
Присъствал съм на всички Чакърови празници от тяхното учредяване през 70-те години на миналия век досега. Като организатор на колективите от моето село Бели Искър – танцови, певчески, мога да кажа, че те се представяха с истински, баш нашенски автентичен фолклор. Особено впечатляващи бяха ритуалните гозби, свързани с различни празници и най-вече с Бъдни вечер.
С такива състави участваха и съседните села – Доспей, Мала църква, Говедарци и, забележете – не само участниците в колективите, но и останалите – зрителите, бяха с нашите самобитни народни носии – женски и мъжки.
А след тържествата на поляната край Карагьол веселието на хората от Бели Искър продължаваше на мегдана в селото. За самодейните ни състави и за цялото местно население самата подготовка също бе празник. Песните, танците и гозбите пък се оценяваха от специално жури…
Чакъровите празници за мен са едни от най-впечатляващите. Имам и някои препоръки: поне читалищата от близките 3-4 села да се представят със свои кратки автентични програми, а и с типични женски и мъжки народни носии.

Петър Ангелов