Учители и общественици

Училището в Бели Искър по документи съществува от 1874 г. В тези документи се съдържат вълнуващи страници от неговата история и от миналото на селото. Тези редове са разказ за важен период от живота на училището, което променя и живота на населението на Бели Искър.
За тези промени голям принос има учителското семейство от Самоков Сотир и Славка Руменкини. Сотир Руменкин е и главен учител. През 20-те години на миналия век местното училищет се помещавало в малка паянтова сграда с две класни стаи, в които учели стотина деца от 1 до 4 отделение на две смени. Условията за обучение не били добри и затова учителите и кметът на селото обмисляли как да променят това. Между главния учител Руменкин – комунист по убеждения, и кмета на селото Андон Терзийски, дошъл на власт при сговористкия преврат и личен приятел на известния политик Александър Малинов, възникват дружба и взаимно разбиране, въпреки че са идейни противници. Сработването между двамата е в полза на развитието на това планинско село и то не само в сферата на образованието.
По идея на двамата през 1929 г. се провежда общоселско събрание, на което се взима решение за строителство на ново училище. Строителството започва през септември и през следващата 1930 г., м. ноември, на общоселско тържество и с програма, изнесена от учениците, новото училище е открито. То приема името „Царица Йоана” по повод и в чест на женитбата на цар Борис III за Йоана Савойска. На тържеството е поканен и царят.
Новото училище е изградено така, че две от класните стаи са разделени с портал и при общоселски изяви се превръщат в един салон. Помещение до тях, пак с портал и на по-високо ниво, изпълнява ролята на сцена. Така новопостроената сграда става училище-читалище, като е договорено, когато се учреди бъдещото читалище, негов патрон да бъде цар Борис III. Читалището е основано през 1932 г., но по неизвестни причини до 1946 г. остава без име.
Основен принос за образуването на читалището имат учителите Сотир и Славка Руменкини. Славка създава детски хор, който изнася програми. Детска ученическа група посещава селските къщи по Коледа, подготвя тържества в училището-читалище, на които присъства цялото население на селото.
Главният учител Сотир Руменкин създава в мазето на училището кухня. В трапезарията се хранят крайно бедните деца. Готвачи са прислужници и родители-доброволци. Продуктите се събират от родители и деца.
Сотир Руменкин и кметът Андон Терзийски създават организация на участниците в Балканските и Първата световна война и оказват помощи на сираците от войните. Приятелството и разбирателството между селския кмет и главния учител изиграва огромна роля за обединяване на усилията на всички в селото: за водоснабдяването и канализацията на главната улица, за поправката на коларските пътища до близките и труднодостъпни местности. Хората разбират, че всичко, което се прави, е за самите тях и затова винаги го подкрепят. Това единение става благодарение на активността и личния пример на ръководството на селото.
В началото на учебната 1945/1946 г. семейство Руменкини открива първи и втори прогимназиален клас в Бели Искър. Децата, които до тогава учели в Говедарци, се завръщат да учат в родното си село. Първи учители в прогимназия са Зора Димитрачкова от Самоков и Стоян Стаменов от Говедарци. От следващата учебна година Сотир Руменкин става учител в Самоков след двадесет години учителстване в Бели Искър, а съпругата му Славка остава още пет години в селото.
От началото на следващата година училището става основно с ново име – „Борис Хаджисотиров”, с директор Зора Маркова и двама млади нередовни учители – Мария Вълкадинова от Самоков и Петър Ангелов от Бели Искър. От 1947 г. до 1949 г. с усилията на цялото село е издигнат втори етаж на училището, а броят на учениците от 1 до 7 клас достига от 180 до 200.
С всеотдайния си труд като учители и общественици учителското семейство Руменкини не само развива образованието, но и допринася много за положителна промяна на живота на хората в Бели Искър.

Петър Ангелов