По повод на новата версия за семейството на Отец Паисий в Банско

През 1885 г. от Зографския манастир дошла в с. Банско, Разложко, първата вест, тръгнала от анонимен, почти стогодишен монах и минала през няколко усти, че живелият там йеромонах Паисий подтикнал богатия търговец от Банско Хаджи Въчо да дари средства за строеж на черква в Зограф, че те са били роднини /не – братя!/, а то значи /дали значи?/, че и Паисий е бил от Банско, и то – от Хаджистиловия род /вж. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, т. 48, 1954 г./.
Идеята за родното село се приема с готовност, но в Банско възниква спор относно рода на великия човек. Огласява се, че Паисий е трети син на търговеца Бильо от Ба/х/ановия род и на майка Катерина /от бански род, дал двама видни духовници/ – родители и на търговеца Вълчо /Въчо/.
С годините тази втора версия набира скорост в статиите и книгите на Ек. Бояджиева /юрист от Банско/ и на нея се опира днешният музей – с копие от ктиторския портрет на х. Вълчо, статуя на о. Лаврентий /най-старият – без доказателства! – брат/ и дори с масата, на която йеромонах Паисий е писал…
Но ето, че се обаждат сега /от Банско?/ и застъпници на трета версия, намерила авторитетно признание в новата многотомна Българска енциклопедия /2011 г., БАН/. Според неизвестно кои меродавни източници, баща на Паисий не е бил търговецът Бильо Баанов, а някой Михаил, също търговец, с фамилно име Хадживълчев. Относно майката няма ново, тя е от Банско.
И така, обществеността трябваше да вярва и на първата, и на втората, а сега и на третата версия! И да си затваря очите пред обективно дадените езикови и фолклорни Паисиеви свидетелства в самата „История славянобългарска”, от която не се вижда никаква връзка с Банско – с неговия източнобългарски рупски говор /с непрегласен „ят” под ударение/, при положение, че всички изследователи пишат за западнобългарския говор на Паисий!
Напоследък значението на многобройните диалектни елементи от Самоковско в „Зографската чернова” на „Историята” се елиминира чрез фантазията, че затова той не е научил банския говор /след като безуспешно се опитаха да внушат, че го „е загубил”!/, защото сигурно още като малък е изнесен от Банско /вж. статия във в. „Дума”, м. юни 2013 г./. Изнесен без майката?! /Езикът се усвоява „от две до пет”, вж. книгата на К. Чуковски/. От майката би научил поне основните произносителни навици, а те са неизкореними доживот!
От банско произношение няма следи в черновата на „Историята”, въпреки до голяма степен фонетичния му правопис /Трново, умрел и т. н./. А има куп звукови, формални и речникови особености на самоковския говор, следи от които са се пазели и в редактираните при преписването й две белови /вж. разночетенията – т. е. вариантите в преписите/ в новата „История славянобългарска” – Критическо издание с превод и коментар. Изд. Св. гора Атонска. Зографска св. обител, 2012 г. /В общинската библиотека „Паисий Хилендарски”./
И какво в тази вестникарска версия остава от голямото влияние върху младия Паисий на цветущото Банско в XVІІІ в. и културното роднинско обкръжение, за които още се пишат статии и книги?!
Колкото до стойността на представените в 1938 г. /!/ сведения за родствените връзки на Паисий с х. Въчо и за смъртта му в Самоков през 1798 г. от младия филолог Мих. Ковачев, не е безинтересно да научим, че за Ил. Тодоров, текстолог паисиевед /1941-1990 г./, една от мистериите в българската литература е била /по думите на съпругата/ „Хилендарската кондика на М. Ковачев, която се намира в архива на проф. Й. Иванов и която М. Ковачев представяше за автентичен документ” /Вж. Ив. Радев. Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му. БАН, 2012 г., стр. 56/ – в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски”.

Мария Деянова