Един „изпаднал германец” в Самоков: „Хора, не слагайте маски!”

Малък микробус с ремарке, паркиран в самия център на града ни – срещу Голямата чешма, и неговият собственик предизвикаха интереса на десетки наши съграждани през последните седмици. Не са липсвали, доколкото се разбра, и обезпокоителни сигнали към полицията и Общината. Под сурдинка хората си говореха, че шофьорът бил чужденец, някои коментираха с увереност, че е немец. Зевзеците не чакаха дълго и със самодоволна усмивка отбелязаха, че нашият гост олицетворява това, което наричаме „изпаднал германец“. Някои дори се усъмниха, че мъжът е криминално проявен, предвид добричката регистрация на превозното му средство.
Подтикнат от желание да разбера повече за странния гост, се упътвам към белия микробус. Чукам на шофьорската врата, но отговор няма. Решавам да се отбия по-късно. По пътя обратно обаче виждам малко странен човек на средна възраст, за когото ми се струва, че отговаря на хорското описание.
Проследявам го до близкия магазин, където с големи усилия успява да се разбере с продавачката за желаната от него стока – кренвирши. С компания го изчаквам отвън и го заговаряме на немски. След кратки уточнения разбирам, че ще е най-добре да общуваме на английски, който мъжът владее задоволително. Каня го в редакцията, но той отклонява поканата и на свой ред казва, че можем да поговорим в близко заведение. Съгласявам се и не след дълго се оказваме в бистро срещу някогашното кино. Нашият човек „вика“ една бира и разговорът потръгва. Преди да отпие от пенливата течност, германецът изкарва оригинален тост – кратка и весела песничка.

В началото го разпитвам къде живее, а той ми показва карта за продължително пребиваване в България. По обясненията му разбирам, че се задържа по-продължително в добричкото село Стефан Караджа. Там е закупил място със стара къщурка, която обаче не използва. Спи и живее в караваната си. Често пребивава и в село Поручик Чунчево, северно от Каварна.
„Съсед там ми е Стефан Софиянски“, перчи се странникът. „Една вечер си пиех бира отпред, а от съседната къща ме извика мъж. Впоследствие станахме приятели и разбрах кой е. Стефан обича да говори на немски“, уточнява чудакът.
Последвалата ми проверка в интернет доказа, че бившият кмет на София наистина има вила в селото.
„Цонко Цонев също ми е добър познат. Не съм пропуснал нито един банкет в Каварна“, хвали се немският ми събеседник за връзките си с ексцентричния кмет на крайморския град, избран през 2005 г. и за „Мъж на годината”.
Кой все пак стои срещу мен?
Йозеф Щефан Хавеншер, за по-кратко Сепо, е роден недалеч от столицата на Бавария Мюнхен на 13 май 1958 г. От известно време е пенсионер /по инвалидност/. Има пет братя и сестри.
„Германия вече не е същата, няма я прочутата дисциплина. Нашите бащи и деди построиха мощна и модерна държава, а кой я обитава в момента – турци, цигани, пакистанци и т. н. Спадна раждаемостта сред истинските немци, а чужденците се множат. Най-жалкото е, че те имат и повече права от местните“, тръшка се Сепо.
„Другият основен проблем пред родната ми страна е сребролюбието! В Германия на власт са парите – те рушат семейства, сломяват хората. „Капиталистичните” германци станаха безхарактерни, интересуват се само от скапаните пари“, с болка разсъждава иностранникът.
„Не искам никога да се връщам в тази страна! Там всеки изглежда щастлив и се усмихва, но го няма човешкото общуване, хората са сложили маски“, завършва Йозеф тъжната изповед за своята родина.
А как се чувства в България?
„Тук хората са по-задружни и сърдечни, има здрава семейна връзка. Имам добри приятели във вашата страна, които много ми помагат. Българската природа е изключително красива! За съжаление обаче нямате достатъчно добри места за къмпингуване в планините и покрай реките“, размишлява пътешественикът. Разпалил се в разкази и спомени, Сепо поръчва: „Още една бира!“
Питам го разбира ли българския език. „Не мога да го науча. Не зная защо, но ми е труден. Научил съм отделни популярни фрази като „Добър вечер“, „Лека нощ“, е, и нецензурни изрази владея…“
Престоят в Самоков обаче няма да го запомни с добро – още през първия му ден при нас от ремаркето му изчезнали някои неща. „Страхувам се, защото през нощите някой тропа по микробуса и може би ме проверява дали съм буден. Напатих се и не отделям поглед от возилото – в момента целият ми живот е в него!” Немецът се жалва, че не е получил каквато и да било подкрепа от посолството на страната си.
Сепо е бил женен на два пъти. Първата му и най-голяма любов е германката Барбара, с която се развежда след няколкогодишен брак. Разказва, че след раздялата е прекарал 4 месеца в психиатрична клиника, тъй като е изпаднал в силно депресивно състояние. Който не е страдал по изгубена любов, той не знае какво е чувството – моят събеседник едва не се разплаква в този момент.
След минутка-две овладява емоциите си и продължава изповедта си за втората си жена Лили, която е румънка. С нея се разделил вследствие на нейната влудяваща ревност. Йозеф обаче въобще не е впечатлен от северната ни съседка.
„В Румъния, както и в България, корупцията е силно разпространена. Някои хора се изкарват инвалиди, пишат се без крак например, а в същото време играят футбол на стадиона… Но не само това е лошото на румънците – в крайна сметка излязоха и големи лъжци. Правя си извод, че прахосах 8-те години в Румъния, накрая дори опитах и да се самоубия.“

Не пропуска обаче да спомене и малцината добри приятели, които е оставил там. Един от тях, също рокер и фен на рокендрола, му пратил 200 евро миналата седмица. За съжаление те бързо хвръкнали и Сепо отново останал без пари. Получава пенсия по инвалидност от Германия в размер на 1600 лв. Докато бе в града ни, немецът изчакваше банков превод именно на тези пари, за да сипе гориво в резервоара на микробуса и да покрие задълженията си към местни търговци.
55-годишният пътешественик изтъква, че няма перфектна страна. „В Германия живях 35 години със сгрешена лична карта! Разбрах за това съвсем случайно. Реших да направя фирма в Унгария, чрез която да вкарвам и продавам велосипеди в страната. За да я регистрирам, местните служби ми поискаха копие на личната карта и акта за раждане. Едва тогава осъзнах, че има разминаване между тях“.
Екстравагантният жител на света е пребивавал още в Белгия, Холандия, Финландия, Украйна, дори в Щатите.
„Не харесвам големите градове и няма как да живея в Мюнхен, Берлин, Ню Йорк… Израснал съм в село и селският живот ми допада. Човек се чувства по-щастлив, спокоен и свободен. Иначе мечтая да направя пътуваща кръчма за рокери. Представям си го да пътувам от град на град през няколко дни с моята каравана.” Вече е натрупал солиден опит по мото-събори и фестивали. Изважда от голяма тетрадка снимки за доказателство – повечето са от черноморското село Кранево. Изкарвал си е хляба в курортите Слънчев бряг и Златни пясъци със своя атрактивен мотор. Вземал на желаещите снимки по левче, а в най-добрите дни е заработвал до 50-60 лв. Разказва, че веднъж негов гост било дете-инвалид, но Сепо не му позволил да плати.
„Имам някои идеи и по въвличането на хора с увреждания в работния процес. Става въпрос за рекреационни съоръжения по вашето Черноморие. Засега обаче не срещам подкрепа при моите инициативи”, отбелязва с тъга Йозеф.
Чудатият немец не отрича, че в много отношения животът му в момента не е привлекателен. „Точно сега обаче виждам кои са ми истинските приятели”, отбелязва той.
След 10-дневен престой в Самоков, Йозеф Щефан Хавеншер потегли на североизток, към езерото Фисека – между Шумен и Търговище, където негов приятел стопанисва ресторант. Малко по-късно разбрах, че е стигнал и до Бургас…
Още на територията на нашата община Сепо пожела да благодари чрез вестника на стопанина на бистро „Цветята” Георги, който му е оказал голяма подкрепа по време на неговия престой тук.
„Трудно ми е – нямам пари, дом и много приятели, но се старая да съм усмихнат и да гледам позитивно на живота. Едничкото ми желание е в света да има мир и свобода”, заключи на финала на разговора ни ексцентричният пътешественик.
Истина е, че Сепо обича да си попийва. С неугледния си външен вид той може би е и уплашил някои хора. Не може обаче да се отрече, че в него живее благ и добронамерен човек. Може би това е и поуката от нашата среща – не винаги фасадата е характерна и за интериора. Или както се казва в известната нашенска поговорка – по дрехите посрещай, но по ума изпращай…

Делян Василев