Космонавтът Георги Иванов: „Самоков ми е близък…”

Днес, 12 април, е Денят на космонавтиката. На тази дата през далечната 1961 г. излетя първият космонавт – незабравимият Юрий Гагарин. Само преди два дни пък – на 10 април 2024 г., се навършиха 45 години от полета през 1979 г. на първия български космонавт Георги Иванов в тандем с неговия командир – съветският космонавт Николай Рукавишников. По тези хубави поводи тук поместваме интервюто на Георги Иванов, дадено на представител на тогавашния вестник „Самоковска комуна“ (Тодор Попов) при посещението на космонавта в нашия град през декември на следващата 1980 г.

Космонавтът Георги Иванов: „Самоков ми е близък…”

Има нещо типично българско в този човек. И нещо много земно. Просто от пръв поглед внушава спокойствие, сигурност, доверие. Топлият глас и сърдечната усмивка предразполагат. И на момента още можеш да почувстваш като добър отколешен приятел този мъж с волево лице и с характерни нашенски мустаци.
С полковник-инженер Георги Иванов, първият български космонавт, герой на Народна република България и на Съветския съюз, разговарях в навечерието на новата 1981 година.

– От вашия съвместен полет с Николай Рукавишников в Космоса измина повече от година и половина. Но да се върнем за малко към ония паметни априлски дни. В каква степен изпълнихте програмата при създадената сложна обстановка в Космоса?

– От програмата реализирахме една част. Изцяло я осъществиха по-късно Ляхов и Рюмин, а после и други космонавти.
Самата програма беше много богата. Тя включваше 27 експеримента – много повече, отколкото изпълниха преди това смесените екипажи с участието на космонавти от Полша, ГДР и Чехословакия. Ние разполагахме с три електронни прибора, от които два уникални: „Спектър-15” и „Дъга” – българско производство, които се използваха за първи път в света. И сега с тях се работи в Космоса!

– Космическите изследвания не са самоцел. Помогна ли в този смисъл вашият полет на родната икономика?

– Чрез снимките от Космоса може много по-бързо и по-качествено от обикновените способи да се установи наличието под земята на нефт, газ, полезни изкопаеми. Те се търсят включително с уредите, за които ви разказах преди малко. С наша помощ бяха открити точното местонахождение на древен римски град, солни залежи край Девня, нефт, газ и цветни метали в различни райони на страната, а също и един изгаснал вулкан, в центъра на който сега е разположено село!
Установени бяха и нови подземни богатства на територията на Съветския съюз.

– С какво друго нашата родина дава свой принос в овладяването на Космоса?

– Научни изследвания се провеждат още по времето на изстрелването на първия космически спътник. По-късно, през 1967 година, България беше една от инициаторките за създаване на програмата „Интеркосмос”. На 2 декември 1971 година за първи път наша електронна апаратура излетя в Космоса и успешно изпълни задачата си.
Тогава България зае 18-о място по приноса си за развитието на космонавтиката. На 18-о място сред 175 държави на земното кълбо! Името на нашата страна бе изписано със златни букви на специално табло в сградата на ООН. България се нареди в това отношение пред страни като Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия!…
Ние станахме и третата страна в света – след Съветския съюз и Съединените щати, която приготви и изпрати храна в Космоса. А преди мен в космическото пространство бяха летяли представители само на пет държави.

– След няколко месеца ще честваме юбилейна годишнина от подвига на Гагарин. Къде бяхте на 12 април 1961 г. и как посрещнахте вестта за полета?

– По това време бях курсант. Стажувах при майстор-фрезист в машиностроителния завод „Никола Вапцаров” в Плевен. Радостта изживях заедно с работниците.

– Навярно ангажиментите ви и сега не са малко…

– Налага ми се често да пътувам. Хора от цялата страна настояват да посетя техния град, тяхното село. Въпреки това има цели окръзи, дето не съм бил – просто не остава време. А толкова искрени и радостни са тези срещи с хората!…
Същевременно продължавам подготовката си като военен летец. Имам и научна работа в БАН.

– Какво са Самоков и Самоковският край за вас?

– Може би ще се учудите, но в Самоков съм идвал десетки пъти. Спомням си как преди 4-5 години пристигнахме цяла група и разгледахме историческия музей. Останах много доволен от беседата. Никога не съм слушал такъв увлекателен исторически разказ.
Имам и добри приятели самоковци, мои колеги. Самоков е действително град с големи традиции. А се вижда, че и сега добре изпълнявате задачите си…
Четири пъти съм се изкачвал на Мусала. Веднъж – при много лошо време, фъртуна. Вие, самоковци, по-добре знаете какво означава това…
Така че не ми е непознат вашият град, вашият край. Напротив – Самоков ми е близък.