По билото на Средна Рила с гости от Струмица

Дружбата ни с приятелите от дружество „Ентусиаст” – Струмица този път ни отведе в м. Мечи проход, при любезните домакини на хижа „Македония” /2166 метра надморска височина/. След изпращането на един незабравим залез в подножието на хижата и поредната изпълнена с емоции вечер, най-съществената част на нашата акция предстои на следващия ден.
Преходът от хижа „Македония” до хижа „Семково” определено не е за всеки, или по-точно казано, е само за тези, които са добре подготвени физически, и за тези, на които няма да им дойде в повече ударната доза красота, която предлага маршрутът, криволичещ все по билото на Средна Рила. Очакват ни изкачване в поредност на пет върха с височина все около 2700 м, сериозна положителна и отрицателна денивелация, пресечен терен, но най-важното – незабравими гледки във всички посоки!
Две дузини ентусиазирани туристи поемаме в ранната утрин към първата си цел – Ангелов връх. Главният организатор Николай Р. Николов вещо взема диригентската палка и ни впуска право към сърцето на Рила, а неговият първи асистент от македонска страна Кольо Ристов ще се погрижи всичката предстояща красота да бъде кинематографирана и запечатана за историята чрез видеофилм.

Изкачването на Ангелов връх (първенец на Югозападна Рила със своите 2643 м н. в.) е продължително, но не трудно, а от върха се открива отлична панорама към целия Пирин, към Мальовишкото и Рилецкото било, към първенците на Средна Рила и дори към част от по-далечния, източен дял на планината.
Последвалото спускане към м. Кадиин гроб ни се отразява освежаващо, но по изключително стръмния югозападен склон на Аладжа слап всички се задъхваме, повече приличаме на едни Сизифовци в индианска нишка, борещи се упорито с наклон, време и жарко августовско слънце.
Наградата ни чака горе, на върха – панорама от върхове надлъж и нашир, отлична видимост на близо и далеч, почивка с подкрепление – за едни само под формата на студена рилска вода, за други – с енергийни барове, а някои вече са и огладнели сериозно…
Ето го пред нас, изправил огромна снага, първенецът на Средна Рила – вр. Черна поляна (Карааланица) с неговите 2716 м надморска височина. Вече сме поели към връхната кота. Ако и да не е леко изкачването и към него,  ние сме претръпнали, превземаме го почти на един дъх, наслаждаваме се на красотите около нас – върхове необятни, езерата също се показват: Синьото под Мермерите, Карааланишките, Караомеричкото.
Тук традицията повелява, тъй като е най-високата точка, Николай да ни почерпи кафе. Погрижил се е както винаги, носи всичко необходимо – джезвето е на котлона, ароматът се разнася на този толкова красив връх! Обща снимка за историята също е на ход…
Павлев връх ни е като малка попътна спирка. Въжето първо стряска някои, но е видно, че тук няма нищо страшно и набързо се насочваме към петия и последен за деня връх – Канарата.
Канарата с дъждомера – възлов връх в тази част на Рила, обграждащ циркуса на Рибните езера от югоизток. А ето ги и тях, тези бисери – двата красавеца с хижата между тях и Зъбците от юг. Не можем да им се нагледаме, опиянението е голямо! Снимки, снимки, снимки…
Но е време за слизане, дълго и напоително, покрай Реджепица и долината на Вапските езера; Горното – голямо, каменисто, дори и малко страховито, обградено от Реджепица и Вапа; Долното – малкото, скътано между клека, сред треви и тръстики, зелено е навсякъде около него, не можем да му се нарадваме…
Последна спирка – „Семково”, езерото с водните колела, патици и гъски. Тук са и последните снимки. Хижата ни чака. Милко е изстудил бирата, а жадните туристи ще направят мощна акция по опустошаването на сериозно количество от тази вълшебна течност. Заслужава си – денят ни е пълноценен, Рила отново ни е приютила, ние сме останали възхитени, гостите ни също; спокойно може да се каже, че сме едни  щастливци.
Който има очи, е видял, който има душа, го е усетил, който диша дълбоко, се е наситил!

Добромир Фингарски
Снимки: авторът

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*