Чакъровите празници възкръснаха. Дано ги има и занапред!

След цяло десетилетие на забрава /последните подобни тържества бяха през 2003 г./ Чакърови празници имаше отново на 30 и 31 август и на 1 септември – в петък, събота и неделя.
Възкръсването бе повече от впечатляващо – с възстановки на бойни действия, стилен концерт, курбан и народни борби, хайдушки огньове и стари самоковски песни…
Поздравления заслужават организаторите от общинската управа и клуба на любителите на историческо оръжие „Чакър войвода”, че направиха сполучлив опит за възстановяване на една почти 40-годишна традиция /първите Чакърови празници са се състояли през лятото на далечната вече 1975 г./.
В живите картини на Чакъровите поляни – край Искъра, в подножието на митичния Карагьол, участваха членове на самоковския клуб „Чакър войвода”, на Националния съюз „Единение” от София, на патриотичните клубове „Бдинци” от Видин, „Крум Страшний” от Шумен и „Поп Минчо Кънчев” от Стара Загора, група от с. Християново.
Пресъздадени бяха народните теглила по време на османското владичество, хайдушката чета на Чакър войвода, успешните битки на народния закрилник и неговите момчета /имало е в четата и една жена – лечителка/ с турските поробители. Мъже в български и турски носии и униформи, гърмежи на пушки и пищови и звън на ятагани огласиха историческата местност и предизвикаха възторга на присъстващите.
Преди това зам.-кметът Васил Сайменов възвести с пукването на топчето възкръсването на тези народни празници.
По време на възстановките пък с микрофон в ръка се изяви бившият кмет на града ни и автор на две книги за историята на Самоков и района инж. Христо Ярловски. По време на самите живи картини той подробно разясняваше хода на битките, а преди това подробно разказа за живота и делото на хайдушкия предводител Чакъра, наричан от самия султан „Самоковския барон”.
Публиката видя някогашния бит, оръжейната работилница на Чакъра, как обучава другарите си да боравят с пищова и пушката, как спасяват красива млада самоковска невеста от отвличане в харем, а след това хващат гората.
Следват победните битки с турците, водени от прочутия Аджи Дамба, край с. Клисура и с албанска разбойническа чета край Рилския манастир, докато се стигне до разгрома от страна на хайдутите на цяла рота от редовната турска войска в с. Пусти Пасарел /днес Долни Пасарел/.
Чакър войвода е прострелян не от турците, а от свой четник, полакомен вероятно за награда. Осъзнавайки какво е направил, почти веднага той се самоубива.
Благодарение на дейността на Чакъра и на неговите другари е отменена ангарията в Самоковския край и поробените започват да дишат малко по-леко. Споменът за народния герой живее вече повече от век и половина /смъртта застига храбрия хайдушки предводител през 1855 г., само 23 години преди да изгрее свободата/.
Бащата на Христо Проданов – Чакър войвода е от Продановци, а майката – от Вакарел. Живели са в Самоков. Наследниците на войводата Иванчо и Николай по-късно напускат града, а сестра им Мария, останала бездетна, склопва очи през 30-те години на миналия век в родния си град, къщата е била близо до сегашното училище „Станислав Доспевски”.
След „театрото” /в ролята на Чакъра влезе председателят на едноименния самоковски клуб Георги Николчев/ участниците в него и зрители се смесиха и дълго си правиха снимки за спомен от родолюбивото тържество. В самото начало пък всички бяха сърдечно поздравени от зам.-кмета Радослав Стойчев.
След възстановките се състоя и голям фолклорен концерт. Певци, музиканти и танцьори от Бели Искър, Маджаре, Говедарци, Мала църква, Доспей, Марица вдигнаха високо „летвата”, а с това и още повече настроението на дошлите на празника.
Кулминацията на следващия ден – в неделя, бяха народните борби. На специално подготвения тепих сили мериха общо 17 младежи и млади мъже. Голямата награда – овен, заслужи 32-годишният Димитър Магаев, победил на финала достойния си съперник Юлиян Алдимиров. Трети се класира Марио Стоянов. Наградата на Магаев връчи лично кметът Владимир Георгиев.
„Стана хубав празник. Дано се провежда всяка година и следващият път да го спечели млад борец”, сподели за „Приятел” победителят Магаев, който е треньор по борба в СУ „Никола Велчев” и в клуб „Рилски спортист”. Митко си спомни и как като ученик, преди години – в някогашно предишно „издание” на празниците, е участвал също в такива народни борби. Самият той е бил неколкратен републикански шампион в различни възрасти и категории.
Ръководителят на клуб „Чакър войвода” пък благодари на общинската управа. „Разговарях с колегите от Шумен, София, Стара Загора и всички са категорични, че без подкрепата на Общината подобни празници не биха били възможни”, каза за вестника ни инициаторът Георги Николчев.
Празниците започнаха още в петък вечерта, на 30 август, с посрещане на гостите, а завършиха на 1 септември, в неделя, по обяд, когато след народните борби бе осветен и раздаден изключително вкусен курбан.
Три дни и две нощи на историческата поляна, сред палатковия лагер, горяха хайдушки огньове /имаше и чеверме/, лееха се вино и други напитки, пееха се песни, хора и ръченица омайваха сърцето, краката и окото.
Много аплодисменти заслужиха и благоевградският оркестър „Унисон”, и певицата Съни. Целият район бе много добре озвучен.
Сред хората на историческата поляна, край морената в памет на войводата, бяха народната представителка Ирена Коцева, общински съветници и кметове на села от района, бившите кметове на Самоков Елена Каменова и инж. Георги Големинов, дългогодишният обществен и туристически деятел Николай Р. Николов и др.
Самите присъстващи се почувстваха като участници в празника. Всеобщо бе мнението, че Чакъровите тържества трябва не само да се възстановят, но и да се провеждат всяка година.

Тодор Попов