С нов мост и гости от цяла България почетохме паметта на Чакъра

Третите поред Чакърови празници, след тяхното възстановяване през 2013 г., отбелязахме тържествено на 24, 25 и 26 юли. На едноименната поляна над Карагьол дойдоха родолюбци от цялата страна, пременени в народни носии, в хайдушки облекла, с калпаци; препасани с пищови, пушки, саби…
Достъпът до вълшебната местност, където среща си дават героичната ни история, красотата на Рила и народното творчество, бе улеснен от направата на нов масивен дървен мост с бетонови основи. Както поясни за „Приятел” Георги Николчов, председател на Клуба на любителите на исторически оръжия „Чакър войвода” /организатор заедно с Общината на традиционната проява/, средства за построяването на моста са дали Общината и Камен Пешов от ръководството на фирма „Главболгарстрой”, а практическата дейност е извършена от членовете на клуба. Съоръжението е съградено за рекордно кратко време. Около две седмици тук е кипял усилен труд, за да бъде завършен в срок този функционален и красив мост, който улеснява достъпа до Чакъровите поляни особено на възрастни хора, деца и хора с увреждания, тъй като досегашният въжен мост е по-тесен, до него се стига по високи и опасни стълби без парапет, а и се клатушка при преминаването отгоре.

Още в петък вечерта – на 24 юли, тук дойдоха най-нетърпеливите и устроиха голям лагер с около 30 различни по големина палатки.
„За хора като Чакър войвода трябва да си спомняме всеки ден, само така можем да съхраним българската история и памет. Той е защитавал поминъка и правата на българите, крепил е българския дух в трудните години преди Освобождението”, изтъкна кметът Владимир Георгиев в приветствието си по време на официалната церемония за откриване на празниците в събота.
Самият той бе облечен с хайдушки дрехи и бе затъкнал в пояса си два пищова. Чуха се коментари, че „такъв кмет ни трябва – да защитава населението без страх”. Други пък добавиха, че бойното снаряжение трябва да бъде с кмета не само там, а и в града, за да намалее престъпността… Градоначалникът благодари на членовете на клуб „Чакър войвода”, без които възобновяването и поддържането на тези празници би било невъзможно.
Началото пък бе оповестено по доста атрактивен начин – със салют от четири черешови топчета. Фитилите им бяха запалени лично от народните представители Ирена Коцева и Радослав Стойчев, кмета Георгиев и зам.-кмета Васил Сайменов.
Г. Николчов заяви, че през тази година се отбелязва рекорд на участници във възстановките на паметни моменти от живота на Чакъра и неговата чета. В пресъздаването на зрелищните живи картини с автентично облекло и въоръжение се изявиха над 170 души от патриотични клубове от цялата страна – Варна, Пловдив, Стара Загора, София, Плевен, Хасково, Шумен, Видин, Търговище, Луковит…

Стотици камери, фотоапарати и мобилни телефони на любопитните зрители уловиха на зелената морава мигове от дейността на бележития войвода: когато е работил в оръжейната работилница на Мито Шатареята /където високият едър младеж се научава освен да поправя, и да си служи до съвършенство с различни оръжия/; спасяването на самоковската хубавица Енка Доцина от насилствено отвеждане при турците /след което започва и хайдушкият живот на Чакъра/; наказването на турските разбойници, които разрушават работилницата; клетвата пред поп Никола Гушльов от Долномахленската църква, когато четниците се заклеват да защитават българите; битката на Чакъра с големия му враг Аджи Дамба, когото воеводата покосява с новата и непозната за турците техника на водене на битка със саби – алафранга, и още, и още…

Участие в разработката на сценария за битките е взел и председателят на Националния съюз „Единение” /София/ Георги Маринов. Специално за зрителите водещ по микрофона по време на възстановките беше по установила се вече традиция инж. Христо Ярловски – краевед, дългогодишен общественик, бивш кмет и автор на книгата „Самоковските хайдути”.
Цял час местността бе озвучавана от гърмежите на пушки и пищови и от звуците на кръстосани ятагани и саби. Накрая участниците засвидетелстваха преклонението си пред светлите дела на Чакъра, като поднесоха венци и цветя на паметната морена на героя.
Още по-рано пък участници в смолянския ансамбъл „101 каба гайди” наелектризираха присъстващите с уникалните изпълнения на този традиционен български родопски инструмент, а тяхната солистка – Златина Узунова, накара всички да настръхнат с изпълнението на „Излел е Дельо хайдутин”…
На обяд пък всички се подкрепиха с вкусен курбан с говеждо и овче месо, приготвен от младите майстори-готвачи Георги Арангелов и Николай Айдаров.
Сенките от вековните дървета не бяха достатъчни за разхлада от жаркото юлско слънце, затова през целия ден пред близкия извор, известен като Заешкото чешме или, както е поставена табела сега – „Чакърова чешма”, имаше опашки. Приятна изненада бе и поправената пейка край чешмичката. На желаещите на поляните се предлагаха всевъзможни вкусотии – традиционните за подобни прояви кюфтета и кебапчета, палачинки, сладка царевица, студени алкохолни и безалкохолни напитки… Всичките пейки и маси, подготвени от организаторите, бяха заети още на ранина, а прииждащите хора се настаняваха амфитеатрално на шарена сянка наоколо.
Скъпи гости бяха представителите на културното дружество в македонското село Радичево, община Струмица, които изиграха традиционни местни танцови съчетания. Изявиха се и участниците в детския танцов състав „Палакарийче” с ръководител Росица Павлова към читалище „Христо Ботев” в Райово. С нови носии и темпераментна игра изпъкнаха и танцьорите от състав „Росна китка” с ръководител Мария Гъркова към читалище „Михаил Дашин” в Драгушиново.
Веселието продължи с фолклорен концерт с песни от Македонския край на народния певец Янко Неделчев. Глас извиси и неговата колежка Магдалена Балабанова. Щафетната палка след това пое младото семейство музиканти от Бели Искър Радостина Димова и Румен Иванов.
Голям интерес предизвикаха и народните борби. Тази година мъжагите бяха разделени в две категории. Нагорещеният тепих бе изпробван от десетки здравеняци, като след оспорвани битки бяха излъчени и победителите – Спас Шуманов /до 85 кг/ и Лазар Лазаров /над 85 кг/. Удоволствие бе да се наблюдават тези истински шампиони по време на изключително равностойните им схватки. Тъкмо си помисли човек, че трудно някой ще наложи волята си, когато единият захване здраво своя опонент и го преметне мощно през рамо… Спас и Лазар бяха наградени с атрактивни награди – два големи овена, които завчас бяха преметнати през рамо от уморените, но горди победители.

Силно впечатление направиха и специално подготвените за празника сувенири – тениски, магнити, ключодържатели, шапки, комплект шише с юзчета и чаши за ракия, и всичко това с лика на Чакър войвода. Събраните от продажбата на сувенирите средства ще бъдат използвани за дейността на клуба на любителите на исторически оръжия.
Чакъровите празници, като традиционна родолюбива проява, съществуват от 1975 г. Освен че се отбеляза сега 40-годишният им юбилей, тазгодишните тържества имаха още по-голям заряд, тъй като през 2015 г. се навършват 200 години от рождението и 160 години от смъртта на бележития българин и самоковец. Известно е, че именно тук, в местността Карагьол край Искъра, е бил станът на четата на Чакър войвода.
Голяма част от хората, дошли да уважат неговата памет, пременени в народни носии и хванали се на хоро на два и три ката, доказаха, че въпреки несгодите и сякаш фалшивото и измамно време, в което живеем, няма да бъдат забравени героите и българщината все ще намира пристан и опора в сърцата на самоковци. Защото делата на Чакъра, както каза и председателят на шуменското сдружение „Крумъ Страшний” Станислав Николов, са съизмерими с подвизите на мнозина други безсмъртни родни герои.

Делян Василев
Александър Бонев
Димитрина Божилова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*