Добри деца ли сме на майката земя?

„Хайде, ставайте! Пак ще се къпе в човешка пот майката земя”, зовеше своите жътвари старият Герак.
Или: „Като заваля дъжд, та цяла неделя. Напои хубаво майката земя”. Сивушка и Белчо отиват на оран…
Сигурно си спомняте написаното от най-добрия певец на българското село – Димитър Иванов /Елин Пелин/. Сътворил го е преди повече от 110 години.
Отдавна ги няма Гераците. Сивушка умря на браздата. След тях в земеделието нахлуха тракторите и комбайните, а сега „Тайтън машинъри” осигурява супер модерна техника за обработка на земята. Само ЗЕМЯТА си остана същата – МАЙКА – с главни букви. А ние, нейните деца, отнасяме ли се към нея грижовно?
Нашето малко селце Белчин, с непрекъснато намаляващ човешки ресурс, но с богат жилищен фонд и подобряваща се инфраструктура, от векове е заело ласкавите гънки на няколко хълма, разхвърляни сякаш, в Източна Верила. Най-високият е Св. Петър, след това е Викалото, по-надолу са Св. Илия и най-близкият до селото Св. Спас. Последният винаги е бил украсата ни, вековни дъбове на самия хълм и надолу млади борчета, акации, липи, правят букета истински.
В западния район на Самоковска община няма друго такова място, откъдето се осигурява пълна гледка към полето и околните планини. И без бинокъл от там можете да видите наблюдателниците на Мусала и Черни връх, а полето от Ярлово до Доспей е ясно за вас като на длан. Всичко се вижда от там, стига да имате очи за гледане…
Ако обърнете поглед на изток, от двете страни на шосето за Самоков ще видите местностите Радивец, Джонов дол и Каменити ниви в дясно на пътя, както и Зидан мост и Кривопор на ляво. От неработещия мотел „Белчински ханове” до река Кривопор откъм страната на Белчаница планина нивите са над 1000 дка. В тях не е влизал трактор повече от 15 години. Сега вече и техниката на „Тайтън” не може да ги възстанови.
Някогашните кооперативни блокове по поречието на р. Кривопор осигуряваха над 500 тона пшенично зърно. Почвите от чернозем, богат на хранителни вещества, като добруджанския, даваха възможност за производство на царевица за силаж, грахови смески, репко и други фуражни култури, необходими за голямото животновъдство тогава. Вече от десетина години в този район от близо 1500 дка се обработват не повече от 150 дка.
Преместваме погледа към р. Шарбан. Местностите Черешарка и Средорек – типични картофени площи от над 300 дка, учудващо пустеят от години. А ливадите в тази местност, които надхвърлят 300 дка, с най-добрия в землището ни тревостой, отдавна не са видели косачи.
Разказват стари белчинци, че някога владетел на тези земи бил турчин. Когато започвала коситбата (най-трудната селска кампания), той изчезвал някъде, но често се обаждал: „Окосихте ли Шарбано?”. Сега Шарбано нито се коси, нито се прибира.
Централен и най-важен район на землището ни се счита поречието на р. Клисурчица. Местностите Криви ниви, Герено, Горен и Долен бостан са най-добрите картофени площи, както им казваме – с „бостанска земя”, около 1000 дка. За наша радост тези ниви си намериха майстора в лицето на десетина ентусиасти, за които картофопроизводството няма тайни: Братята Гошо и Любо Иванови, Николай Попов, Данчо Попов, Георги Каймаканов, Пламен Балабанов, Стефан и Динко Вукови, Петър Машов, живеещите в Белчин баня Цветан Каймаканов, Ицо Постолов, братя Кръстеви. С тях май се изчерпва списъкът на мераклиите да се занимават със земеделие. Сигурно техният брой може бързо да нарасне, ако се подобрят съществуващите нерадостни условия за производство и реализация на продукцията.
На запад от селото внимание заслужава най-вече известният някога картофен блок Широки дол от 500 дка, както и т. н. Миташица. Останалото е тръни и бодили (сигурно, за да се докаже правилото, че на запад не всичко е хубаво). Ливадите в този район, които са преобладаващи по площ, не се ползват дори за паша, защото няма животни.
Полупланинският ни район от Обсичетата на изток до поповянския Турски дол едно време бяха основните ръжени и овесени ниви. Преди години имаше дядовци и татковци, които с кирки и лопати и с неимоверен труд са отнемали по метри от горската площ, за да създават работна земя, която ние сега превръщаме в пустош. А полупланинският ни район включва билото на Белчаница планина, което също се ползваше пълноценно с площ повече от 2000 дка.
От селата в Палакарията работната земя на Белчин е най-малко – 12 000 дка. В последните няколко години пълноценно се обработват около 2000 дка – главно картофи и пшеница, заради сеитбооборота. От 2500 дка ливади сега се косят не повече от 1000 дка. Следователно пустеещата земя надхвърля 9000 дка. А това е над 70 %.
На случайни срещи с колеги – аграрници често сме засягали темата защо стигнахме до тази трагедия. Отговори много, но предложения за изход – никакви. Като по-възрастен посъветвах по-младите: казах им – ледът се пука, господа! Не ни остава нищо друго, освен да се преквалифицираме, но не в домоуправители, както беше казал великия комбинатор Остап Бендер, а в археолози. Археологията щяла да ни измъкне от кризата според един псевдоикономист на висок държавен пост.
И тогава, измъкнати и щастливи, ще пием палмово мляко от Танзания и ще ядем найлонови домати от Йордания…
А земята ни! Дано за нея дойдат по-добри времена и по-умни ръководители.

Любен Янкулов
Белчин