Клуб-ресторант „Ретро” или за тънката връзка между емиграция, ресторантьорство, електричество и… творчество

Клиентите на клуб-ресторант „Ретро” всеки петък и събота се наслаждават на уникалните за града скечове на млади и талантливи актьори, както и на музикални изпълнения, дело на подрастващи, но вече с опит зад гърба си китаристи. Николай Войнов, Любен Михайлов и Вероника Георгиева се изявяват успешно както в театрални постановки, така и при представянето на скечове на сцената на читалището, Младежкия дом и училището им. Младите китаристи Александър Веждаров, Божидара Трохарова и Амун Назим /част от ансамбъл „Акустика” с ръководител Христо Христов/ също блеснаха през последните години. Триото се включи особено динамично в светския живот на града през изминалата творческа година.
В опит да разберем повече за интересното начинание посетихме самото заведение /в началото на ул. „Цар Борис ІІІ”/ и се срещнахме с неговия стопанин – Даниел Чанев. Той бе любезен да отговори на нашите въпроси, породени от впечатлени посетители на заведението.

– Здравейте, г-н Чанев. От кога се занимавате с ресторантьорство?
– От скоро. По професия съм електроинженер и до март миналата година работих няколко години в ЧЕЗ. След като напуснах, шест месеца бях безработен. Накрая подадох документи за чужбина. На 20 октомври миналата година дори имах подписан договор за работа в Израел. Тогава седнахме и поговорихме с приятелката ми и реших да пробвам още веднъж да постигна нещо в Самоков. Пък и аз съм патриот още от малък и желанието да остана не само в България, а и в родния ми град също допринесе за последвалото решение.
В „Ретро” идвах още на времето като клиент, но обстановката не ме привличаше. Впоследствие заведението затвори. Още тогава разговарях със собствениците, но не стигнахме до споразумение за наемната цена и ресторантът остана необитаем за две години. Тогава отново се свързах със собствениците и така се стигна до 3 октомври, когато подписахме договор за наем. Последваха няколко напрегнати седмици за освежаване и ремонт на ресторанта. Официалното откриване бе на 14 ноември.
– По това време вие сте бил съвсем „зелен” в този бизнес. Предполагам, че началото е било трудно?
– Който не се е занимавал с ресторантьорство, той не знае как е. В условия на повсеместна криза се работи много трудно. Знае се, че тя удря по джоба на хората, които пък първо се лишават от удоволствията и се съобразяват плътно с финансовите си възможности. Имаше трудности и предвид факта, че това е нов по замисъл ресторант на място, където всъщност вече е отваряно веднъж заведение, но без особен успех. Имахме сериозни трудности и при набирането на персонала. Самоковци обичаме да се оплакваме, че няма работа, а реално много наши съграждани просто не искат да работят.
Но ето, че за момента се държим, а виждаме, че има и интерес, отбелязваме прогрес при посещенията.

– На какво всъщност залагате?
– По начало концепцията ни е това да бъде ресторант в градски стил, да се отличава със собствена атмосфера – никога не съм искал да го превръщам в строго официален или на другия полюс – в механа. Това е клуб-ресторант – място, където ти е приятно да влезеш както сам за едно питие, така и да се забавляваш с приятели. „Ретро” е място за всяка част от деня и за всеки тип човек.
Предлагаме разнообразни закуски, обедни менюта, както и, разбира се, свободна консумация. Менюто ни е доста разнообразно и е съставено предимно от българска и европейска кухня, но има и по-пикантни „оферти” – например мексиканските и азиатските ястия.
– Как решихте да включите театралите и музикантите в „менюто” си?
– Идеята дойде още в самото начало, защото съм виждал подобни инициативи на други места. Тъй като музиката в заведението е строго определена /чалга не се пуска/, дълго време търсихме подходяща група. Решихме да пробваме, все пак от опит глава не боли. Оказа се, че хората са доволни и първоначалният ни замисъл се получава. Още от февруари, преди да отворим градината, всяка сряда групата свиреше на живо вътре.
С отварянето на градината реших, че трябва да обогатим репертоара. В началото пробвахме с провеждането на театрални вечери, но като че ли самоковци не бяха подготвени за това. Впоследствие се спряхме на комедийно шоу със скечове.

– Кога любителите на театъра и китарния звън могат да се насладят на изпълненията на младите таланти?
– Музикално-театралната ни програма съпровожда приятната вечеря на нашите гости всеки петък и събота от 20.30 ч., като се стремим всяка следваща вечер да поднасяме различни забави.
– Как реагират посетителите на тези програми?
– Повечето хора се възхищават и казват, че за първи път виждат подобно нещо. Именно в позитивните коментари ние виждаме причината да продължим с оригиналните изяви на младежите.
Лично аз винаги съм бил отворен към иновациите. Старая се да приложа тази моя характерна черта и в дейността си на ресторантьор. Пробвал съм и други различни неща, които не винаги са се увенчавали с успех. Важното е човек да опитва, да не се предава. Щом тези наши програми продължават, значи хората са доволни. А това е най-важното, защото ние работим точно за тях.
– Споменахте, че се стремите да предлагате разнообразни иновации. Планирате ли следваща стъпка в тази насока?
– Разбира се, че имам нови идеи, които чакат реализация. Мисля си обаче, че това е нормално за нашия бизнес – хората обичат промените, новостите, различното. Ние продължаваме да работим на високо ниво, за да видят всички, че може да се работи правилно и с мисъл за посетителите.
– Да разбирам, че засега емиграцията ви се отлага…
– Твърдо оставам тук, няма да напускам не само родината, но и Самоков! Дори вече имам някои нови идеи, които не са свързани само с ресторантьорския бизнес. Искам да направя нещо за града, с което да съм полезен за повече хора.

Какъв по-хубав завършек на това интервю от последното изречение на г-н Чанев? Искрено се надявам тези самоковци, които желаят да правят добро и да оставят нещо след себе си, да се множат и да заразяват нови и нови последователи. Защото сърцето на един град наистина са неговите обитатели, неговите жители.

Делян Василев