Красотата ще спаси света!

Но не перфектно изваяните тела и кукленски лица на миските от конкурсите за красота, а красотата в природата, в човешката душа и в отношенията между хората.
И както красивото присъства във всяка микрочастица от живота, така грозното го съпътства навсякъде. В човешката природа е заложен стремежът към естетичното, но пълното изкореняване на грозотата е невъзможно. Грозотата е неизбежна, но трябва да бъде ограничавана, намалявана, пренебрегвана за сметка на истински красивото. Често обаче в резултат на бунтове на критериите диктатурите на красотата се сменят, а с тях се променят и естетическите ориентири.
Грозни са грубите конфликти между хората, тежките думи, които всеки изрича в моменти на гняв, разочарование или безсилие; омразата, ненавистта, насилието. Неуважението, лошото възпитание, непристойното поведение, оскърбяващи околните, не заслужават по-голямо внимание от любовта, хармонията и разбирателството.
Защо тогава в публичното пространство се акцентира върху грозното в човешките отношения, вместо върху красивото, стойностното, полезното общуване? Като се отделя повече внимание на това, което е нередно и недопустимо, то продължава да нараства и да се развива.
Ако човекът се научи да игнорира грозното, грубото, варварското и да се радва на красивото, чистото, на това, което го прави щастлив, отношенията между хората ще придобият коренно различен облик. На агресията трябва да се отвръща с пренебрежение и порицание и така красивото ще тържествува над грозното.
Глобалното разгледано, грозното в отношенията между цели народи и раси е още по-сериозен проблем. Цветът на кожата, различното вероизповедание или сексуална ориентация, социално- икономическо положение или принадлежност към определена народност често стават повод едни хора да се смятат за по-висши, по-способни, имащи повече права от други. Човек не може да бъде преценен според митовете за общите белези, които носят неговите сънародници, съмишленици със същата религия или с еднаква вяра.
Хората, ценящи красивото във взаимоотношенията и общуването, не си позволяват предубеденост. Расизмът е присъщ на духовно ограничените. Толерантността у човека е признак за здрав разум и хуманистични възгледи, за стремеж към равноправие и концентрация върху индивидуалната личност и нейните чувства и проблеми. А предразсъдъците в отношенията между отделните личности, религиозни групи, народи или раси са израз на злото, на дяволското в човешката душа.
Но грозното и красивото не присъстват само във вербалното и невербалното общуване между хората. Грозотата, макар и съвсем условна, е част и от изкуството. Най-съкровените си мисли, чувства, съмнения и терзания творците изразяват в своите произведения.
Човек сам определя за себе си коя творба според него е красива и смислена и коя бездарна или в крайност – грозна. Естетическите критерии на всеки са строго индивидуални, гениалното произведение на изкуството за едни е абсолютна безвкусица за други. Но именно тези разнообразни мнения и оценки стимулират развитието на изкуството в различни посоки и течения. Красивото и възвишеното духовно са основни движещи сили в творческото дело, а грозотата е просто критерий.
Понякога се получават и заблуди и лутания на хората между грозното и красивото, защото често пошлото, обвито в евтин лукс, се извежда като естетически красиво. Но това е моментно. След време схващанията за красивото отново ще се променят и ще се възкачи нова диктатура на красотата.
Непреходно остава само естетичното съвършенство в природата. Не може еднозначно в дадено явление или пейзаж да се посочи грозотата. В този вълшебен свят, сътворен от Бога, всичко има своето определено място и значение. Красотата и съвършенството на природата са в нейното разнообразие и в многоцветните палитри. Човекът може само да посочи кое според самия него е красиво и кое – грозно.
Но всичко в природата има свое омагьосващо очарование. Пустинята, въпреки самотата си и еднообразното на цветова гама, е красива и величествена със своята необятност. Ураганът, разрушителен и пагубен за хората, е велик в своята мощ и сила. Несъмнено приказни са красотата на дълбоката морска синевина, снегът през зимата и пъстроцветната дъга от цветове на пролетта.
Грозотата в природата първообразно не съществува. Тя често е резултат от техническото развитие на човечеството.
Запазването на красотата в природата опазва и човешката душа, защото досегът със сътвореното от Бога пречиства, облагородява и ограничава грозотата у хората.

Станислава Драганова