Налъм без каишка, на който липсва дървената част…

Пореден скандал разтресе през последните дни т. нар. публично пространство – Комисията за защита от дискриминация /Боже, какви ли не комисии и агенции се навъдиха!/ решила да се цензурират Христо Ботев и Иван Вазов и набедила Васил Левски за нарушител на реда в Османската империя…

Почнаха веднага логично масови протести по медии и в интернет, вдигна се “шум”, огласяваха се уточнения, извинения, допълнения, че не било точно така, а било еди какво си, наложи се дори министър “да успокоява топката” по нареждане на министър-председателя и т. н., и т. н.

Е, в края на краищата тези борци и творци щели да останат в учебниците. Отбой! Победа на здравите сили…

Но даже не и това е най-важното. Питам се, дано и други хора се питат: не кое е правилно в случая, а как изобщо може да се повдига такъв въпрос, да се подлагат на преоценка светци в най-човешкия и родолюбив смисъл на това понятие?! Кому хрумна изобщо в главата подобна мисъл!?

Като пиша тези редове, си спомням интересна случка от младежките години. Няколко студенти бяхме на стаж в столичен всекидневник. Един от редакторите, запознавайки ни със занаята, разказа следната случка: “Като млад журналист съм дежурен през нощта във вестника. Един важен материал беше дълъг, нямаше достатъчно място на страницата и трябваше да се съкрати. Аз млад, неопитен, чудя се какво да правя – да го съкращавам ли, как да го съкратя?… А печатарите вдигат врява – изпускат се сроковете! Идва колегата – стар, опитен журналист, и ме пита какво става. Обясних му. “От Христо Ботев ли е материалът”, пита ме. “А, не е от Ботев”, отговорих му учудено.”

Взел колегата статията, прегледал я набързо /няма време!/, задраскал два-три пасажа и я дал за печат. После го погледнал строго и му рекъл: “Всеки може да се съкрати. Само Ботев не може!…”

Та, за този Ботев е думата. За Вазов – литературният патриарх. И за оня синеок Апостол с “нечут характер”, по израза на самия Ботев.

…Вярно, че живеем в едно никакво, измамно време, но сегашните напъни са просто върхът, в смисъл – дъното…

Та ако извадим Левски, Ботев и Вазов, трябва да извадим и да закрием и България.

Или може би вече това е направено?!

Или някому много се иска?!…

Омерзително!

Даже и тази дума в случая ми се вижда слаба, ама съвсем слаба…

Тодор Попов