Откровения, надежди, ноти в новата стихосбирка на Христо Христов

„Студено е.
Може да вали.
Не искам нищо друго,
а само да останем сами.
Остани!”
Това иска Христо Христов – и сигурно музата му се е решила да остане, за да напише още една книга. „Някъде, някога…” е поредната негова стихосбирка, събрала между страниците си откровения, надежди, мечти, ноти…
В края на м. г. той представи своите „Самоковски силуети” (втора част), а сега, още в началото на новата година, можем да се запознаем и с последните му поетични откровения.
Много приятели, културни деятели, почитатели на литературата и ученици на автора се събраха в общинската библиотека „Паисий Хилендарски” на 19 февруари, за да се докоснат до новите стихове. Съвместно с читалище „Младост” и с участието на трима ученика на Христов от школата му по китара вечерта се превърна в чудесно изживяване.
Христо е невероятно многостранна личност. „Освен, че е писател, поет, литературен критик, той е и учител, и музикант. В новата му книга има не само стихове, но и текстове на песни и ноти”, каза при откриването гл. библиотекар Албена Ихтиманска.
Младежите и техният учител погалиха слуха на присъстващите с нежни балади и шлагери. Божидара, Гошко и Алек от китарен ансамбъл „Акустика” към читалище „Младост” не само свириха, но и пяха.
„Благодарна съм на г-н Христов, че ми гласува голямо доверие и аз ще се постарая с малко думи да ви предам това, което съм изпитала, когато четях малката по обем, но много богата книжка. Стиховете са леко изваяни, разказаното в тях е лично и деликатно. Поетичното слово не се чете, а се чувства и съпреживява. В книгата има много ценни неща – радост, надежда, болка, стремление и всичко това блести като скъпоценен камък. Четете ли я, все едно разгръщате страниците на едно сърце. Струва си да я имате, да я прочетете, за да я почувствате”, довери младата поетеса Зоя Станкова, която представи новата книга. Тя прочете и няколко стихотворения с вярата, че те ще кажат на присъстващите нещо много повече от нейните думи.
Друг млад творец – Яна Василева, пък представи отзив за новата стихосбирка на преподавателката по български език и литература Йорданка Бандова. Потвърждават се мислите на старите мъдреци, че само творчеството може да лекува болката, разочарованието, бездушието, злобата.
Ето и част от изповедта на Христов:
„Писането е много сложно, то е божа работа. Музата може да се появи по всяко време. Не можеш да си заповядваш – ще седна да пиша. Вдъхновението може да те връхлети на едно или друго място, днес или утре, и тогава сядаш и почваш. Не съм опитвал да пиша детски стихове, това е голямо изпитание, много е трудно, защото дете не можеш да излъжеш. Всичко, което съм писал, е от живота, но зависи как ще го пресътвориш.
Всеки трябва да остави нещо хубаво от себе си. Поезията е философия, красота, внушение… С малко думи трябва да се кажат много неща. Аз още от дете имах развито въображение. Усещах красивото в случаен жест, в нечии очи, усмивка, предмет. Вечните неща, за които пиша, са красотата и любовта.
Китарата от много години е мой спътник и отдушник. Младите ме вдъхновяват и затова не спирам да се занимавам с тях. Мисля, че всяко последно нещо, което човек прави, трябва да е най-хубаво.”
Лили Шуманова сподели, че две от стихотворенията на Христо са направени на песен. С една от тях наша певица /Габриела Даганова/ е участвала в голям конкурс и е била подкрепена от 100 хил. гласа.
„Христо ни оставя сами да стигнем до неговия свят. Това е и основната функция на поета – да вижда света такъв, какъвто е, но и да ни го представя така, че да го усещаме в по-добра светлина”, посочи пък Теменужка Янкова.
Някои попитаха защо е избрал нетрадиционния черен цвят за корицата. Авторът отговори, че цветът е черен, но в центъра има бял прозорец и човешка фигура – една своеобразна светлина в тунела.
След срещата Христо раздаде много автографи. Почитателите пък му пожелаха още книги – написаното остава!