Ситни стотинки

Нещата от живота

От известно време джобът ми се все пълни и препълва със стотинки. Да беше с левчета, лесна работа. Знам какво да ги правя. Ама то със стотинки.
Страшна работа, направо досада. Джобовете ми не издържат. Продъниха се. Почнах да губя стотинките наляво и надясно. Хората се чудят какво става с мен. Някои ми казват, че съм забогатял. Отивам в магазина, пазарувам, плащам. Сметките винаги са левчета и много стотинки. Предлагам от моите стотинки да се закръгли рестото, да ми се върне в левчета, а отсреща младите продавачки ми казват снизходително да си ги пазя за други случаи. Те си имали достатъчно монетки и ми връщат от тях, та да ми се увеличило моето „съкровище”…
И така от ден на ден трупам имане. Някой и друг път се опитвам да дам на дъщерите си парички от моите авоари за закуска. Не минава. Направо се мръщят и дори ми се присмиват: „Кой днес купува с жълти стотинки, кой ти брои по една, по две, по три стотинки! Ти добре ли си? Не искаме да ни се смеят…” Алъш веришът вървял от петдесет стотинки нагоре. Дори и на белите стотинки се мръщели по училищните лавки – левчетата се закръгляли.
Няма значение какво и къде купуваш…
А аз си ги нося моите парички в пробитите джобове и усещам как от време на време ги ръся. Да се ръсят, дано да се посеят всичките. Виж, че взели да поникнат и завържат; да завържат едри левчета, пък дано да има за всички и най-много за мене.
Скоро си купих бонбонки за едно левче и нещо. Рестото отново ми беше пробутано в ситни стотинки. Предложих да закръглим. Не стана. Даже момичето ме погледна смразяващо и ми върна от нейните „жълтички”, възможно най-дребни.
Когато споделих с мои познати за проблема си, те ми дадоха простия съвет: “Плащай направо с твоето съкровище. Предварително ще ги преброиш и след като си взел стоката, ги изсипи наведнъж. Няма къде да ходят. Ще броят, няма нищо, че може и да мърморят. Пари са и вършат работа, особено по време на криза…”
О, коя ли жена сега зад някой щанд всеки момент ще „зарадвам” с моите… стотинки.
Сега си вървя спокойно и се каня да вляза в първия магазин, където знам една много кисела продавачка! Така й се пада…

Пламен Пиргов