Специалист по всичко

Нещата от живота

Старият телефон извъня в протрития джоб на Мирон. Включено на вибрации, телефончето сякаш заподскача от радост, защото на него много му се искаше да каже радостната новина. Обаждаха се от Бюрото на безработните. Щяха да предложат работа.
Мирон, около петдесетте години, от доста време човечецът стоеше без работа, регистриран на трудовата борса, макар и с две висшета и изкарани пет професионални преквалификационни курса. Фондациите и сдруженията, асоциациите и фирмите, министерството на безработицата, всичките, призвани да решават въпросите на безработните, си бяха свършили добре работата. Какво от това! Работа нямаше и нямаше.
Следеше обявите. Все едно и също – едната седмица търсеха сервитьори и готвачи, другата – готвачи и сервитьори. А нашият герой не притежаваше тъкмо тия специалности. Възрастта му не била подходяща да практикува такива професии. И тъкмо когато беше загубил всякаква надежда и отчаянието беше взело връх над мислите му, „Нокията” гореше от нетърпение до червено да я отключат.
– Ало – с пресипнал и отпаднал глас Мирон се обади.
– Добър ден. От Бюрото по труда сме. Имаме работа за вас. Минете да уточним къде и каква е – гласът на служителката беше повече от учтив и официален.
Ха, сега де!? То и от добрите новини на човек може да причернее, свят да му се завърти, направо да онемее. Мирон набързо се облече, обръсна, пръсна се един-два пъти с луксозния дезодорант, подарен от съпругата му за петдесетгодишнината. Отиваше на интервю. Искаше да изглежда добре, независимо от прошарената коса и побелелия вече мустак.
Каква ли ще да е тая работа? Да има човек само една специалност – лесно и ясно да познаеш. А той има ц-е-е-ли седем професии. Когато се регистрира като безработен и показа документите за професиите и дипломите за висше от Университета, едни от служителките го погледнаха учудващо, а други – съжалително…
Сега Мирон вървеше по улицата и гадаеше. Имам свидетелство за парнаджия – техникум от София. И започна да отхвърля един по един вариантите с логиката на Шерлок Холмс. Къде ти сега парнаджия – лятото идваше. Кой ли ти търси „котляри” по това време.
Багерист? Може и да търсят… Е, да, ама той не се чувстваше достатъчно сигурен в тая професия.
Валякчия и фадромист – става. Можеше и теракота да реди, и с гипсокартон да се справя. За категорията „Т” да не говорим. Направо беше цар на тракторите. Ами тия от висшето професии?! Модерни – компютри, програмиране, висши математики, педагогики. Първата му мечта беше да стане учител. Щеше да приеме… Щеше Мирон да приеме каквато и работа да му предложеха. Без пари не се стоеше – колкото и банално да звучи това изречение, но не мога да не го вмъкна на това място.
И така нашият човек с характерното име Мирон стигна до Бюрото. Там почука с трепереща ръка на вратата и влeзe. Представи се. Учтива служителка му предаде информацията коя е фирмата и къде й е адресът, с какво се занимава – предмета на дейността.
И понеже историйката е вече към края, за да я направя по-интересна, ми са нужни две три заключителни изречения. Те следват.
Отива Мирон във фирмата. Среща се с президента. Последният казва насърчително:
– Ще те назнача като ектрудерист на машина за студено валцуване на прана камилска вълна, но преди това ще трябва да изкараш едно кратко курсче като програмист на широкопрофилна цифрова профан бутанова линия. Става, нали?
При това Мирон си глътна направо езика, но не отказа.
Ето, това е показателна история от нашето сиво ежедневие и процъфтяваща икономика.

Пламен Пиргов