Стихове от Георги Боруджиев

Георги Атанасов Боруджиев е от Ахтопол, но от близо 40 години е самоковски зет. Бивш моряк, прекосявал океани и морета, стъпвал на живописни пристанища, запазил завинаги в душата си безкрайния морски простор.

Спомен

Вървя по пътека
сред горски шубрак,
а мисли ме връщат
в моретата пак….

Кафето завира,
морето бучи,
сирената свири,
мъглата души…

Минават тъй дните,
а с тях младостта.
Кълнем ний парите,
а с тях и света!!!

Пристанища много
и много жени.
И те се купуват,
и те за пари…

Пътеката свършва,
започва леса.
На птичките пойни
аз слушам гласа…
1982 г.

Ноктюрно

Ний ще се срещнем пак
и нощите не ще изглеждат
много дълги…

Ще има дълги улици,
море и пясък.
И лунната пътека
на нощен хоризонт…

Ний ще се срещнем пак!
1967 г.