“Порив”-ът на Яна

Един литературен поглед

Познавам Яна Василева от съвсем малка. Малко мълчалива и притеснително усмихната. Порасна като красива девойка със замечтан романтичен поглед. Някъде напред. В друго време. По-красиво!
И нямаше как да не се отдаде на някое изкуство. За да изрази себе си. Душата си. Мечтите си.
И тя избра танца.
Красивият! Вълнуващият! Носталгичният! Предизвикателният!
И той е поезия. Поезия на движението. На ръцете. На тялото. На очите!
Нямаше как след известно време Яна да не издаде първата си стихосбирка. Нямаше нищо по-естествено от това. Стигаше само да набере кураж. И увереност.
Да разкрие по друг начин душата си. Като продължение на танца.
Или преди него.
И първата й поетична книга вече е факт. С най-логичното за нейната романтичност наименование – “Порив”.
Стихове в японската форма на хайку.
Малко съм поласкан от признанието й, че моята скромна личност е оказала, без да подозира, влияние за нейната хайку идея. И съм трогнат от посвещението, което специално ми написа.
Но не заради това споделям всичко написано тук. А защото в “Порив”-а на Яна има достатъчно сериозни и обещаващи поетични моменти. Има поезия – романтика, поетична критика, грижа, отговорност, радост, болка, гражданска позиция, дискусия, философия… А това заслужава внимание.
Защото Яна и сама казва:
“Не, не ме гледай
празно, без да ме виждаш!
Никога! Недей!” /”Никога”, с. 5/
Това не е само обръщение към любимия. То има по-голям смисъл. Макар че любовта може да е и по-конкретна:
“Жадувам те, знай,
когато си далече.
Разделени. Да!” /”Дали… да не… опитаме”, с. 9/
Дори когато има трудности, пише с малко ирония:
“Обичаме се.
Егоизмът пречи ни.
И все пак – напук!” /”Трудност”, с. 11/
Ами обикновената радост от живота?
“Нещо е. Дори
и вятъра да гониш –
движиш се, здрав си.” /”Нещо”, с. 14/
Но и вятъра, който гони, значи пак се стреми към нещо по-красиво. Защото животът съхранява всичко. А морала тръгва всеки сам да търси:
“Моралът що е –
липса на свобода ли
или на… дявол?” /”Що е”, с. 17/
Както и всеки сам да открива промяната в себе си:
“Доволен ли си,
че не си доволен. Май
идва промяна…” /”Най-после”, с. 19/
А открил ли е някой смисъла на живота?
“Човек живее.
Не е толкова просто.
Не си мислете.” /”Сложности”, с. 22/
Една от интересните особености в поетичния подход на Яна е риторичността. Тя често се обръща пряко към читателя като събеседник, с когото споделя мислите си. Или към читателите, в множествено число. Това прави стиховете й динамични. Казани на място, сякаш в момент на разговор. Откровени. Актуални. С разбиране.
“Една светулка
къташ някъде в мрака.
За спешен случай.” /”Надежда”, с. 25/
Яна иска повече. Защото истински вярва в доброто:
“Искам да видя
красотата истинска!
Тоест и вътре.” /”Доброта”, с. 27/
Защото:
“Сто процентово
всички сме различни, но
си приличаме.” /”Неопровержимо”, с. 29/
Това може би не е съвсем вярно, добродушието на Яна е непоклатимо. Малко неочаквано, но поетичната й душа може да бъде и съвсем реалистична. Но с болка:
“Ти побеждаваш
много пъти. Тя само
веднъж. И точка.” /”Смъртта”, с. 33/
Малко страшно, нали? Но животът със своите противоречия продължава:
“Бедните също
помагат. Богатите –
избирателно.” /”Има ли различни”, с. 46/
И нещо по-хубаво. Наистина ли:
“Колко хубаво!
Имаме небе над нас.
И не е таван.” /”Свобода”, с. 55/
А психологическата констатация, че:
“Мисленето е
най-евтиният метод
да оцелееш.” /”Безплатен лек”, с. 61/
И че:
“Изкуството
е естествена нужда за…
нещо различно.” /”Естеството на изкуството”, с. 63/
И скритата, нескрита откровеност:
“С думи премълчах
това, което мълком
го изговорих.” /”Такт”, с. 65/
Сън ли е бил целият “Порив” на Яна? Дори и така да е. Нали в съня си човек е най-откровен.
“Как се случи тъй?
Сутринта си промених
решението!” /”Сънят”, с. 66/
И добре, че Яна не си е променила решението. Това на шега, разбира се. Защото едва ли има прецъфтели спомени. Още е толкова млада. Всичко за нея предстои.
Сигурен съм, че първият й поетичен “Порив” ще предизвика и следващия, съвсем логичен поетичен “полет”.

Христо Христов

Б.Р. Яна Василева ще представи книгата „Порив“ днес от 17.30 ч. в читалнята на общинска библиотека „Паисий Хилендарски“.
Утре от 17 ч. в Младежкия дом ще се проведе среща с Христо Христов, която е организирана от клуб „Събеседник по желание“.