Няма ли кой да спре опустошаването на гората над Бели Искър?

Отмина като че ли еуфорията, обзела българската общественост около връщането /по-точно заграбването/ на т. нар. царски имоти от бившия монарх. Това „връщане”, разбира се, стана не без съдействието и благословията и на местни, и на държавни институции.
Въпросните имоти в своята голяма част се намират в района на с. Бели Искър или около пътя Бели Искър – Боровец. Изписани бяха много статии както в местния, така и в централния печат, в които бе проследено законодателството, засягащо собствеността на въпросните територии от Освобождението насам. Никога и никъде не бе изразено и най-малко съмнение относно собствеността на имотите, но това не попречи наследниците на Кобургготската династия да си ги „върнат”.
След влизането им във владение новите собственици осъществиха изсичането на стотици кубически метри първокачествен материал и тяхното извозване.
Заявявал съм неведнъж мнението си по този въпрос. Но не за това си позволявам отново да занимавам читателите на нашия вестник. Става въпрос за нещо друго.
При извозването на споменатия по-горе дървен материал /трупи/ бяха опустошени и съсипани местата, през които ставаше това извозване. Не подлежи на описание това, което човек вижда, минавайки през тези места. Новоизградените „трасета” минават през гори, безмилостно изсечени, със съборени и окастрени десетки малки и по-големи дървета.
Картината става още по-уродлива, да не кажем зловеща, когато тръгнете да слизате пеша от м. Соколец до Бели Искър, но, разбира се, не по асфалтовия път. Трябва да се мине през самата гора. Навремето това ставаше по една прекрасна естествена екопътека. Днес тази пътека е неузнаваема.
И тук вече вина имат не царските секачи, а наши родни концесионери. Те сигурно имат законово основание и право да секат. Думата обаче е за това, че тези хора трябва да имат не само законово право, но и чисто човешки морал и съзнателност, а и задължение да опазват незасегнатата от изсичане гора.
Картината е страшна, потресаваща – мощните машини са прокарали през гората широк 5-6 м път, доста дълъг, като околните поляни са засипани с отсечени и разхвърляни дървета и клони. На места теренът е напълно оголен, а при тази денивелация всеки по-силен дъжд го превръща в истинска ровина. Да не говорим за гледката.
Грозната картина на обезобразената и зле стопанисвана гора се допълва от руините на бившите пионерски лагери в м. Соколец, както и на бившата почивна станция на Окръжния съвет. Годното за ползване там отдавна е изкъртено, ограбено, отмъкнато. На мястото на някога пълните с живот лагери е като след бомбардировка – всичко е потънало в разруха, забрава и бурени.
Местността Соколец е едно от най-красивите места в България и наистина ли няма институция, която да прати свои представители – да дойдат и да видят на място поне това.
Изнасям тези факти с надеждата, че оторизираните органи – Горското стопанство, Общинският съвет и др., ще се намесят и ще спрат това безобразие.
Призовавам природозащитниците в лицето на д-р Владимир Топчийски и други също да кажат своята дума. Или може би някоя от телевизиите трябва да бъде помолена да отрази картината?…
Що се отнася до жителите на Бели Искър смятам, че ще окажат необходимото съдействие, ако някой ги потърси.

С надежда и болка: Петър Ангелов