Притоците на река Палакария

Изследване

Георги Захов

 – Десните притоци

Десните притоци на р. Палакария водят началото си от Витоша, Верила и Лакатишка Рила. Макар и да не са пълноводни, те са една гъста мрежа от извори, ручеи, потоци и реки, които увеличават водите на голямата река. Някои от тях се използват за напояване, а други – за водоснабдяване на селищата.
Дълбоки дол е първият десен приток на Палакария. Извира южно от вр. Еловица във Витоша, тече на юг из наистина дълбок дол, където се съединява с потоците, които извират от вр. Бога глава и м. Рашко, западно от с. Ярлово. След това минава северно от прохода Бука преслап, при м. Кьосеви егреци се отклонява на юг и се влива в р. Палакария при м. Попови егреци.
Кумански дол извира под вр. Бандерата във Верила. В близост са местностите Равни дол, Богоева щетина и Летенина щетина – места, където са добивани въглища за желязо. В дола има малък язовир за напояване – хубаво място за почивка и риболов. Името на дола е свързано с пребиваването на това място на няколко кумански семейства в миналото, изселили се в гр. Куманово, Македония. Кумански дол достига р. Палакария в м. Попови егреци.
Станин дол извира северно от вр. Голям Дебелец, минава край м. Гусева щетина и вр. Суха могила. Край манастира “Св. Георги” достига р. Палакария.
Сливов дол извира източно от вр. Голям Дебелец и достига р. Палакария южно от м. Ледината.
Тодоров дол извира източно от вр. Голям Дебелец и се влива в р. Палакария източно от м. Ледината.
Клисурата извира от Верила, източно от вр. Брусовете, тече край чифлика “Сребърникови” и в равнината се съединява с р. Копривщица, която извира южно от вр. Брусовете. На билото между двете реки има следи от вада за промиване на желязна руда. Притокът достига Палакария срещу устието на р. Лустра.
Турски дол извира от Верила, източно от вр. Цръквище. В дола през лятото турски собственици на околните рудници живеели във временни жилища, което наложило и това име на дола.
Широки дол извира високо, почти от билото на планината. Отляво на дола е м. Широко орниче, а отдясно – м. Равнището. Този приток се влива в р. Палакария при м. Горни лаг.
Изворите на Стара река са източно от вр. Грънчар. В горната част, при изворите, притокът се нарича Свиленица, може би защото водата тук е бистра като сълза и мека като свила. Тече през хубава букова гора и минава през м. Камико – едно чудно красиво място. Отляво на дола е м. Чуките, където на хълма Св. Спас са открити основите на крепост от Късната античност и Средновековието. Реката тече през Белчин и достига р. Палакария в м. Горни лаг.
Каси дол е последният поток от Верила. Извира източно от вр. Св. Петър. От юг е м. Попадия, която сега е вилна зона. В м. Вадата се съединява с р. Клисурчица.
Водосборният район на р. Клисурчица са северозападните склонове на Лакатишка Рила, южно от с. Клисура. Реката води началото си от чешмата Коритото и изворите южно от м. Св. Илия. Минава през с. Клисура, тече на изток. В м. Заливаде приема водите на р. Ломо, която извира северно от вр. Капаклия. До излизането й от прохода в нея се вливат водите на деретата Кюнецо, Крайни дол, Среднио дол и Върлата страна. При Белчинските ханове се отклонява на север и се влива в р. Палакария.
Изворите на р. Шарбан са северно от вр. Белчаница. Реката минава между вр. Валозите на изток и вр. Връшник на запад. Няколко по-малки потока увеличават водите й. Тече през полето, успоредно на пътя за Белчин бани и достига р. Палакария. Местността около реката също се нарича Шарбан.
Река Кривопор е известна и с имената Темна река и Кременица. Тя събира водите на потоците източно и западно от вр. Викалото. Тече западно от вр. Мечкарица, пресича полето и пътя за Дупница, минава западно от м. Над видни и достига р. Палакария източно от Белчин бани. Поради това, че в горното си течение се провира през дълбоки и тъмни долове, обрасли с гъста гора, я нарекли Темна река. Близо до вливането й в р. Палакария преди Освобождението имало чифлик на турчин, наречен Кремелията, затова и реката, и местността останали с името Кременица.
За местните хора реката е Кривопор. Името е образувано от прилагателното крив и съкратеното съществително пор от поречие, което ще рече Крива река. Прилагателното отразява най-характерната особеност на реката – тя криволичи из планината и полето. Името е малко необичайно, но се е наложило в езиковата практика.
Върбова река извира южно от вр. Радомирица /със старо име Гораново селище/. Край реката преди Освобождението се заселил рельовецът Горан със семейството си. По-късно дошли още няколко семейства. Така възникнало Горановото селище. Реката била буйна и често наводнявала Горановци, затова всяка година засаждали върби по бреговете й и така постепенно тя била укротена. Съвсем естествено я нарекли Върбова река. Излизайки от планината, тя пресича полето между местностите Царевица и Беглико и се влива в р. Палакария между Рельово и Райово.
Река Ръжана се образува от многобройните притоци и ручеи, които извират от северните склонове на Лакатишка Рила, западно от вр. Белия камък и чешмата Бабина шопка. Реката минава западно от вр. Елова могила и приема ручеите, които извират около този връх. Излизайки в полето, тече западно от Баба Станина чешма и м. Калногазите, пресича пътя за Самоков до разклона за с. Рельово. След това минава западно от възвишението Гробина и достига р. Палакария източно от м. Беглико.
Река Пърчов дол води началото си от многобройните извори северно от м. Букова усойка и вр. Вировете. Тече през с. Доспей, отклонява се малко на запад, приема притоци от планината източно от вр. Елова могила /с по-старо име Скендерица/. Минава през полето източно от с. Продановци и през местностите Белата вода и Данкова страна се влива в р. Палакария източно от с. Райово.
Крива вада е единственият местен приток на Палакария. Води началото си от влажните места западно от казармите в Самоков /долното поделение/ и от малки извори в полето. Тече близо до източните склонове на Продановския рид, през Цървената земя, край възвишението Света гора и се влива в р. Палакария при Шоколовата тършина и Самоковски дол.

 – Левите притоци на Палакария

Преди р. Палакария да достигне с. Ярлово, в нея се вливат няколко малки рекички, които се спускат от по-ниските гористи склонове на Витоша. Това са притоците Езерина, Старата кория, Киселица, Ковачев дол и Ракевец. Южно от Ярлово само Крайна река и реките Слатина, Страторищница и Гръчка река водят началото си от Витоша, а всички останали – от южните склонове на Плана.
Всички тези реки в миналото са използвани за промиване на желязна руда, а околните гори – за добив на дървени въглища. За това говорят топонимите Пъндачки вир, Вада, Старите рудища южно от м. Ярема, Вировете при с. Ковачевци, Чичови вирове при с. Поповяне, Вигнярски валог при с. Алино, Рударския валог западно от с. Рельово и др.
Крайна река минава източно от Ярлово. Образува се от р. Чергарица, която извира под вр. Малка Черкевица, и р. Айзларица, водеща началото си от м. Слатина. Двете реки се съединяват в м. Широко поле и под името Крайна реката продължава на юг. Западно от Гъркова могила пресича стария път за Бука преслап и се влива в р. Палакария северно от манастира “Св. Георги”.
Река Слатина води началото си от Белия кладенец и вр. Голяма Черкевица. Достига с. Ковачевци, където се съединява с р. Страторищница. Името на р. Слатина е свързано с добива на злато по тези места.
Река Страторищница извира югоизточно от вр. Ветрен. Тече на юг – успоредно на р. Слатина. Разделени са от дълго било. В с. Ковачевци се обединяват в една река със Слатина и под името Страторищница реката пресича с. Поповяне, където пък се съединява с Гръчка река.
Гръчка река води началото си от Витоша. Минава през м. Ярема, приема потоците от югозападните склонове на Плана и продължава на юг. В най-горната част на течението си реката се нарича Стари дол. Притоци на Гръчка река са по-малките реки Деркевица и Белата вода. Белата вода има многобройни извори южно от местностите Билото и Глоговат. Част от водите й се използват за водоснабдяване на с. Поповяне. Притоци на Белата вода са Бистри дол, Вучанов дол и потоците, идващи от изворите в местностите Брезе и Кликач. В м. Куково борие Бялата вода се съединява с Гръчка и реката достига с. Поповяне, където водата се събира с водите на р. Страторищница. Реката след това продължава под ново име – Лустра.
Река Лустра е дълга само 3 км. След с. Поповяне тя минава край местностите Гольо и Атомията и при Шарени лаг се влива в р. Палакария. В миналото от двете страни на реката с ширина 60-80 м имало буйна и красива гора. Отдясно на реката по изкуствена вада се отклонявала вода за 14 воденици-караджейки с по един и два камъка. Днес останките от тези воденици са напълно заличени, а от гората няма и помен.
Река Просени дол извира от източните склонове на м. Кошарите и вр. Кръсто. В горната част на течението си се нарича Студеничка река. Тя събира водите на много извори северно от вр. Викалото, минава източно от м. Св. Георги, край м. Пчелини дупки западно от с. Алино и при м. Новите ливади достига р. Палакария. Северно от с. Алино, край реката, са местностите Вигнярски валог и Виднята, където има следи от античността.
Изворите на Селска река са под вр. Щукова могила, недалеч от манастира “Св. Спас” и вр. Елха – един голям водосборен район, който я прави най-пълноводната река по южните склонове на Плана. Водите на тези потоци се съединяват южно от Йовичина могила. В теснината над с. Алино е изграден язовир, водите на който се използват за напояване и рибовъдство. Реката тече през с. Алино и в м. Граище се съединява с реките Пипнат и Ибряин, които извират от местностите под върховете Крушка и Солище. При м. Кольовица водата се влива в р. Палакария.
Водите на реките Кална бара и Вардарски дол извират южно от върховете Крушка и Пожар могила и достигат р. Палакария в м. Шута. Тези води са използвани в миналото за промиване на желязна руда. По канали рударите довеждали допълнителни води от околните местности.
Над селата Рельово и Райово, от местностите Остри камък, Дабето, Цръквище и вр. Чуката идват водите на Рельовски дол, Стакев дол, Маклища, Драголин, Шулиман, Шайница и Стърчо. Тези води в миналото били използвани за добив на желязна руда. За вировете прекарвали и вода от планината по канали. По-важни били вировете между Рельовски дол и Стакев дол, при Маклища и Драголин, Шулиман и дола Стърчо. Един канал започвал от Вишино бърдо, минавал по левия склон на дола Шулиман и през Площите, Божин дол, Побиен камик стигал близо до Пожаро. Водите на всички тези долове се вливат в р. Палакария около селата Рельово и Райово.
Широкодолска река има голям водосборен район. Началото си нейните притоци водят южно от вр. Стрельо, вр. Киселица и вр. Вишино бърдо. Водите й текат на юг и западно от м. Калето се съединяват с водите на потоците, които идват южно от вр. Османица. Долът в тази част се разширява, край реката има малки лъки, заети от градини и ливади. Тази характерна особеност на дола е дала името и на реката, и на селото. В старата част на с. Широки дол, северно от склона Балабаница, Широкодолска река се влива в р. Палакария.
На север от с. Широки дол има няколко дола, чиито води идват от местностите Вучката, Св. Тройца и Далийска могила. В тези долове през летния сезон не всякога има вода, но пролет и при продължителни валежи водите им достигат р. Палакария северно от с. Широки дол.

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*