История, Култура, Новини, Читателски

171 години от рождението на Христо Ботев – пророк от нашето Българско евангелие

Снимка: архив

Повече от век и половина той е с нас, за да ни стряска и буди със силата на Словото и величието на Подвига! Той оплоди редиците на светлите мъже от българската и световната история, за да очертае трагико-героичния път на нацията: „Народът вчера, днес и утре”.
Прекланяйки се пред писмото, дошло от светите ръце на Кирил и Методий, с младежка мъдрост и жар той приема делото на поп Богомил и богомилското движение, влязло в основата на човешката цивилизация. Призивът на Хилендарския монах Паисий: „Българино, знай своя род и език” е в съдържанието на всичко, написано от гениалното Ботево перо.
Великата френска революция е бунт срещу гнета и неправдата, манифест на събудената съвест. Не е чудно, че на наша земя се ражда „Символ верую”: „Вярвам в единната обща сила на человеческия род, за да твори добро! Вярвам в единний комунистически ред в обществото, спасител на всички народи от теглила и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.”
Е, кое е „смешното”, което роди „Смешен плач”?
Плачат тираните, създали паметниците на глупостта и варварщината. Плаче и нашата бедна журналистика за бездушното и прокле разумното. Тя и до днес, „позлатена”, се плоди под крилото на чуждоземски химери и най-вече за това парещите въглени от словото на поета да не стигнат до младежките сърца.
Затова всичко е позволено – съкращаване на програми; „редактиране” – колко струваше робството да стане „присъствие”, свободата – циничен грабеж, а правдата, ех, правдата – „страдание с мерак”. Но поетът е отсъдил: „Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!”
Остава Вярата! За нея хулите не секват и до днес: „безбожник”, еретик” и какво ли не… Къде го прочетохте? Може би в „Моята молитва”… Но тя е най-святата в Българското евангелие! Тя не е и не може да бъде и да служи само на „царе, папи, патриарси” и олигарси.
Тя е най-висшият дар за всяка човешка душа, за да заслужим пребиваването си в многолюдния Космос!
„Но ти си в мене, Боже…
в мен, в душата и сърцето…”
Нима има друг дом за Вярата? Горко на бездушните!
Тоз закон никой и никога няма да може да измени на Святата Българска земя!
Скъпи наш пророк и съдник, нужен си ни повече от всякога!
Ти не възкръсна като Христос, но и предателският куршум не бе смърт! Той просто отбеляза началото на твоето безсмъртие у нас, в душите и сърцата!
Поклон!

Виолета Кинова

Leave a Reply