Горни и Долни Окол – села с близки имена и обща съдба – 2, последна част

Георги Захов

Килийно училище в Горни Окол имало още в 1863 г. Помещавало се в къщата на Никола Стамболски в центъра на селото. Разполагало с една класна стая, в която били наредени големи чинове. На тях сядали по няколко деца. Първият учител бил Георги Михайлов от Долни Окол. През 1878 г. Стамболската къща била благоустроена, а училището станало светско. От първо до четвърто отделение имало един учител. Това продължило до 1915 г. Ученици били средно от 50 до 70 деца. През учебната 1915-1916 г. учител тук станал фоклористът Васил Стоин.
От 1923 г. започва строителството на ново училище. То е открито през1926 г. Сградата е полумасивна, на един етаж, с 4 класни стаи, канцелария и склад. В същата година е открита и прогимназия, в която идват да учат и деца от Долни Окол. Пръв директор на прогимназията и началното училище е Христо Гемеджиев от Самоков, който работи тук повече от 30 години. От 1936 до 1946 г. учител и директор е Бона Белякова. Тя е и основател на женското дружество в селото. Тя възстановява и местното читалище. През 1930 г. в училището има 120 деца, през 1935-1936 г. учениците са вече 180, а през 1945-1946 г. достигат 267…
През 1963 г. в селото е открита нова училищна сграда на два етажа с 11 класни стаи, кабинети по математика, физика, с физкултурен салон и работилница по трудово обучение. Открит е и осми клас.
Освен Христо Гемеджиев и Бона Белякова директори на училището са били Стоян Големинов – от 1946 до 1949 г., Любен Гемеджиев – от 1949 до 1952 г., Цветана Алексиева и Димитър Атанасов от 1952 до 1957 г., Лазар Тренчев от 1957 до 1963 г. и Михаил Чакъров от 1963 до 1984 г. В училището работят дълги години десетки учители, оставили дълбоки следи в живота на селото. Поради голямата миграция децата постепенно намаляват и в последните десетилетия на миналия век последователно са закрити и прогимназията, и началното училище.
Потребителната кооперация “Китка” в Горни Окол е създадена по инициатива на местния учител Стоян Големинов и няколко по-будни селяни през1939 г. За членове на управителния съвет са избрани Тодор Башев, Никола Минев Митов, Стойко Петров Дамянов, Стойне Йорданов Дамянов и Лазар Стоилов Деянов. Пръв касиер-счетоводител е учителят Христо Гемеджиев.
Още с учредяването на сдружението е открит магазин. Стоките се закупуват и доставят с пари, събрани от населението, като след продажбата средствата били връщани. Кооперацията получавала помощ и съвети от Българската земеделска кооперативна банка. Когато към кооперацията се открило банково представителство, заеми се давали за сметка на банката. Същевременно започнало и приемането на влогове. Кооперацията доставила ярмомелка и триор. През 1952 г. кооперацията построила малка мелница за нуждите на членовете си и на населението. През периода 1950-1952 г. е построен съвместно с общинския съвет кооперативен дом. В този дом се помещавали магазините за бакалски стоки, манифактура и пивница с кухня. Впоследствие сградата била разширена.
След 1945 г. коперацията дълги години е преработвала млякото в селото, както и млякото от съседното село Долни Окол. Коперацията изкупувала селскостопански произведения – кожа, яйца, картофи, сено, обменяла картофи срещу жито и царевица. Осигурила събирането на … и бакър за изработване на необходимите проводници за извършване през 1946-1947 г. на електрификацията на селото. През 1958 г. коперациите в Долни и Горни Окол се обединили, а на 1 януари 1972 г. обединената кооперация преминава към “Наркооп” – Самоков.
Южно от селото, в м. Керана, се намира обект за производство на тухлии керемиди по примитивен начин, а в м. Китката е съществувала каменна кариера.
Жителите на Горни Окол са известни с чистотата, трудолюбието и гостоприемството си. Не допускат лъжата и измамата. Закъсали някой в селото, който го види последен, подслон и храна ще му даде.
На трудови начала пътища в планината и селото направили. Пътят за Горни Окол – отклонение от шосето Самоков – София, за три години сами пробили. Изворна вода от планината докарали. Жителите на селото сега водят съвременен начин на живот. Има добре оформен център с градина, кметство, магазини, ресторант, сладкарница, поща, здравна служба. Местното читалище “Искра” има богата библиотека и група за автентични народни песни, която е награждавана на съборите в Копривщица.
ТКЗС в Горни Окол е образувано на 25 януари 1958 г. На учредителното събрание присъствалипредставители на всички семейства. За председател бил избран Атанас Недялков, за счетоводител Грозде Гълъбов. Стопанствто имало 6000 дка работна земя, 1000 овце, 300 коне и много едър рогат добитък. За частно ползване стопаните разполагали с по 4 дка обработваема земя и определен брой овце и други животни.
На 18 ноември 1958 г. стопанствата в Долни и Горни Окол се обединяват, а от 1 април 1959 г. стават филиали на ДЗС “Александър Димитров” – Самоков. Обслужването с механизация е от МТС – Белчин бани.
На широките и открити места са оформени големи блокове, подходящи за машинна обработка. Стопанството получава добри добиви от зърно, картофи, месо, мляко; осигурена е работа на местните жители.
Днес стопанството е ликвидирано, земята е върната в реални граници, но в голямата си част тази плодородна земя не се обработва. От някогашното плодородие няма и помен, няма ги и грижливите стопани, а земята е обрасла с бурени, храсти, а на много места вече естествена млада борова гора е неин господар.
За големите демографски промени влияние оказват много фактори – кооперирането на земята, постепенната механизация на земеделския труд и развитието на промишлеността в градовете. Нататък се насочва и освободената работна ръка. В градовете търсят реализация и по-добри условия за живот младите и образовани хора.
Големият жилищен фонд и многобройните вили в селото показват, че хората не са забравили родовите си корени, милеят за родното си място. Селото е благоустроно, с добри транспортни и мобилни връзки, с красива и здравословна природа, кето е предпоставка за бъдещото развитие на Горни Окол като място за почивка и туризъм.
х х х
Долни Окол се намира на 20 км от Самоков, в най-северната част на долината на левия бряг на р. Вуин дол и един от притоците й, който се спуска от източните склонове на вр. Мухчел. В началото на селото, до автобусната спирка, привлича погледа красива сводеста чешма, от която тече студена планинска вода. За преминаващите тя е като една визитна картичка на селото, изградена с майсторлък и преклонение пред водата – най-големият дар на природата. От нея пък нагоре са накацали хубави двуетажни къщи, които излъчват уют и спокойствие.
Землището на селото на изток допира до зоната на яз. “Искър”, на юг граничи със землището на Горни Окол, на запад достига долината нар. Планщица, където граничи със землището на с. Плана, а съседни на север са земите на някогашното село Горни Пасарел.
Първи сведения за Долни Окол се намират в османски данъчен регистър от 1640-1646 г. и от 1660-1667 г. В селото тогава е имало 45 домакинства с повече от 250 жители. През 1868 г. селото брои 13 къщи, апрез 1873 г. – 29 къщи със 114 мъже. Основен поминък са земеделието и животновъдството. Рударството е било слабо застъпено, призвеждали се въглища в околните гори за видните в съседните селища.
Църквата “Св. архангел Михаил” е строена вероятно през 17 в. След Освобождението, през 1882 г., била удължена от поп Атанас Михайлов и няколкоместни строители. Трите големи празници на селото са на Св. Троица, Илинден и Св. Богородица. Местните жители правели курбан първо на оброчището “Кръста”, а после и в самото село. Кръстът от бял мек камък на оброчището отдавна е изчезнал, последователно го рушат черкези, после турци. В околността има две оброчища – “Св. Илия” и “Св. Богородица”.
В Долни Окол имало училище още преди Освбождението. По спомени на възрастни хора от селото първи учител е бил местният поп Георги Михайлов. Това показва, че в Долни Окол е имало грамотни хора още през Възраждането.